Заглавие: Червен изгрев
Автор: Пиърс Браун
Издател: Сиела 2015
Далечното бъдеще. Човечеството е успяло някак да се засели на Марс, за сметка на умиращата бавно Земя, и непрестанно се бори да го тераформира, за да го подготви за идващите преселници от Земята – борба, продължаваща с поколения. Или поне с тази история е отраснал Дароу – млад представител на кастата на Червените, най-низшата от всички касти, на които се е разделило човечеството в следствие на безбройните войни и стремежи за космическа експанзия. Но когато поредица от трагични събития въвлича Дароу във връзка със загадъчна съпротивителна организация – „Синовете на Арес”, той научава и тежката истина. А именно, Марс отдавна е тераформиран и заселен, както и още части на Слънчевата система, а неговата каста, Червените, са лъгани и умишлено държани в недрата на планетата и буквално принуждавани с лъжи и терор да изпълняват страшната и опасна роля на миньори, доставящи ресурси за живеещите на повърхността. Силно изменен визуално и физически, Дароу трябва да успее да инфилтрира и разсипе отвътре кастата на Златните, най-висшата господарска такава. Но преди това трябва да оцелее и да завържи като първенец в жестоката и безжалостна школа, формираща бъдещите Златни управници…
„Червен изгрев“ е дебютен роман на Пиърс Браун, и още с него се хвърля в дълбоките води, и като обем, и като мрачност. До колкото разбрах, даже е и награждаван вече – което на фона на не особено оригиналната завръзка можи да изглежда странно, но истината е, че като за дебютен роман качеството е доста високо. На задната корица ще прочетете сравнения с редица заглавия, но за мен най-удачни са тези с „Играта на Ендър“ и „Повелителят на мухите“, в книгата определено има немалко и от двете. Само че за да го усети човек, трябва да „пребори“ първите 70-80 страници, които са меко казано тягостни и именно в тях антиутопичният елемент е най-силен. Жанрово, по мое мнение „Червен изгрев“ е комбинация от антиутопия и научна фантастика, по някога класиран като young adult, което за мен е малко съмнително, въпреки че героите са в тийнейджърска възраст. В действителност „Червен изгрев“ е доста откровен, брутален и кървав роман, но все пак не прекалено и по-скоро не самоцелно – обаче не е изключено и да не се понрави на всеки. Редом с конфликтите и брутализмите върви и нещо като опит за изследване на човешките общества, зараждането и упадъка им, както и при какви процеси биха се тласнали към упадък или величие – не твърде задълбочено, но го има и е добре, че е така.
Като споменах антиутопия, този път тя не е постапокалиптична такава и всъщност светът в книгата е убедителен – усеща се мащабът, усеща се и че има още много да се види. Също така е хубаво и че не се залита прекалено към тийн драмите; основният мотив, движещ Дароу е мъст, а любовните трепети в началото завършват трагично, а към края остават отворени. Забавни са и препратките и заемките от античността – Червените използват древногръцка символика и понякога имена, а Златните – древноримски такива, макар че поне за едно сравнение между двете имам резерви. Дотук звучи чудесно, предполагам, само че не е точно така. Работата е там, че четох „Червен изгрев“ в малко кофти момент за мен, в резултат споменатата бруталност, както и тягостното начало ми дойдоха в повече. Другото, което грам не ми хареса, беше сегашното време, използвано в първото лице, от което се води действието – така и не успях да свикна с използването му в художествена литература. Това обаче са строго индивидуални възприятия.
Споменах по-горе за отворени елементи на финала – всъщност целият финал е отворен и просто очаква да се прелее в продължението, което на запад вече е излязло и чакат третата част. Да, отново говорим за трилогия, но поне първата част е обещаваща. Дано в следващите не се омажат нещата, но това ще може да се види чак след като ги прочетем. Аз чинно си ги чакам на български.