Червен изгрев

Заглавие: Червен изгрев
Автор: Пиърс Браун
Издател: Сиела 2015

Далечното бъдеще. Човечеството е успяло някак да се засели на Марс, за сметка на умиращата бавно Земя, и непрестанно се бори да го тераформира, за да го подготви за идващите преселници от Земята – борба, продължаваща с поколения. Или поне с тази история е отраснал Дароу – млад представител на кастата на Червените, най-низшата от всички касти, на които се е разделило човечеството в следствие на безбройните войни и стремежи за космическа експанзия. Но когато поредица от трагични събития въвлича Дароу във връзка със загадъчна съпротивителна организация – „Синовете на Арес”, той научава и тежката истина. А именно, Марс отдавна е тераформиран и заселен, както и още части на Слънчевата система, а неговата каста, Червените, са лъгани и умишлено държани в недрата на планетата и буквално принуждавани с лъжи и терор да изпълняват страшната и опасна роля на миньори, доставящи ресурси за живеещите на повърхността. Силно изменен визуално и физически, Дароу трябва да успее да инфилтрира и разсипе отвътре кастата на Златните, най-висшата господарска такава. Но преди това трябва да оцелее и да завържи като първенец в жестоката и безжалостна школа, формираща бъдещите Златни управници…

„Червен изгрев“ е дебютен роман на Пиърс Браун, и още с него се хвърля в дълбоките води, и като обем, и като мрачност. До колкото разбрах, даже е и награждаван вече – което на фона на не особено оригиналната завръзка можи да изглежда странно, но истината е, че като за дебютен роман качеството е доста високо. На задната корица ще прочетете сравнения с редица заглавия, но за мен най-удачни са тези с „Играта на Ендър“ и „Повелителят на мухите“, в книгата определено има немалко и от двете. Само че за да го усети човек, трябва да „пребори“ първите 70-80 страници, които са меко казано тягостни и именно в тях антиутопичният елемент е най-силен. Жанрово, по мое мнение „Червен изгрев“ е комбинация от антиутопия и научна фантастика, по някога класиран като young adult, което за мен е малко съмнително, въпреки че героите са в тийнейджърска възраст. В действителност „Червен изгрев“ е доста откровен, брутален и кървав роман, но все пак не прекалено и по-скоро не самоцелно – обаче не е изключено и да не се понрави на всеки. Редом с конфликтите и брутализмите върви и нещо като опит за изследване на човешките общества, зараждането и упадъка им, както и при какви процеси биха се тласнали към упадък или величие – не твърде задълбочено, но го има и е добре, че е така.

Като споменах антиутопия, този път тя не е постапокалиптична такава и всъщност светът в книгата е убедителен – усеща се мащабът, усеща се и че има още много да се види. Също така е хубаво и че не се залита прекалено към тийн драмите; основният мотив, движещ Дароу е мъст, а любовните трепети в началото завършват трагично, а към края остават отворени. Забавни са и препратките и заемките от античността – Червените използват древногръцка символика и понякога имена, а Златните – древноримски такива, макар че поне за едно сравнение между двете имам резерви. Дотук звучи чудесно, предполагам, само че не е точно така. Работата е там, че четох „Червен изгрев“ в малко кофти момент за мен, в резултат споменатата бруталност, както и тягостното начало ми дойдоха в повече. Другото, което грам не ми хареса, беше сегашното време, използвано в първото лице, от което се води действието – така и не успях да свикна с използването му в художествена литература. Това обаче са строго индивидуални възприятия.

Споменах по-горе за отворени елементи на финала – всъщност целият финал е отворен и просто очаква да се прелее в продължението, което на запад вече е излязло и чакат третата част. Да, отново говорим за трилогия, но поне първата част е обещаваща. Дано в следващите не се омажат нещата, но това ще може да се види чак след като ги прочетем. Аз чинно си ги чакам на български.

This entry was posted in books, sci-fi, антиутопии. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *