Ужас под пирамидите

Заглавие: Ужас под пирамидите
Автор(и): Хауърд Лъвкрафт, Уилям Хоуп Ходжсън, Шарлот Гилман
Издател: Изток-Запад 2019

Не мога да не се възхитя на Изток-Запад за последователността, с която запълват празнините хем в историята на литературата на ужаса, хем в издаването на творчеството на Хауърд Лъвкрафт. Настоящото томче с много приятно оформление и твърди корици предлага още две от неиздаваните досега творби на Лъвкрафт, както и още две на познатият ни от „Бащите на ужаса“ Уилям Хоуп Ходжсън и една на новото поне за мен име Шарлот Гилман, и двамата сочени за вдъхновение на Лъвкрафт.

1. Х. Ф. Лъвкрафт и Хари Худини – „Под пирамидите (Затворен с фараоните)“ – откриващата история е една от неиздаваните такива на Лъвкрафт, писана по време на изненадващото за мен краткотрайно сътрудничество между него и Хари Худини, с главен герой последният в доволно приличащ на мистификация сюжет. Целта, разбира се, е била реклама на Худини и приходи за Лъвкрафт, но не стига далеч поради ненавременната смърт на фокусника. Самият разказ като структура и развитие на действието е типичен Лъвкрафт, обаче без чудовища от Космоса, но с подобно развитие.

2. Х. Ф. Лъвкрафт и Хенри С. Уайтхед – „Капанът“ – още едно сътрудничество, от по-безличните. Въпросният капан е огледало, създадено два века по-рано с помощта на забранени методи. Е, всичко си има цака с правилният подход.

3. Уилям Х. Ходжсън – „Елои, Елои, лама савахтани“ – история за маниакални убеждения и доказването им. И за не съвсем неочакваните резултати от доказването. Историята някак си ми напомни с идеята си за изследване на Страстите Христови на „Ето човека“ на Майкъл Муркок.

4. Уилям Х. Ходжсън – „Свирукащата стая“ – оказа се, че съм от малкото, които не са чели тази история преди, а тя се води нещо като класическа вече. И е била превеждана е преди. Освен това е част от по-голям цикъл за окултния детектив Томас Карнаки, която бих прочел с удоволствие. Самият текст е класическа история за призраци, минали проклятия и развалянето им.

5. Шарлот П. Гилман – „Жълтите тапети“ – странна история, която не съм сигурен до колко я чатнах. Пореден текст с нещо като unreliable narrator, доста психарски, но определено не особено страшен. Занимава се с психически състояния и може би описва постепенно обсесивно полудяване, но не съм 100% убеден.

Като цяло, приятен сборник, който окончателно ме оставя с убеждението, че ще е добре да се запозная още повече с творчеството на Уилям Хоуп Ходжсън. „Свирукащата стая“ беше произведението, което най-много ми допадна.

This entry was posted in books, Horror, old school, Готически. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published.