Ех, магесническа му работа

Заглавие: Ех, магесническа му работа
Автор: Калоян Захариев
Издател: Човешката библиотека 2014 (електронен формат)

„Ех, магесническа му работа“ (ех, това заглавие!) е дебютен роман на Калоян Захариев, позициониран в жанра на хумористичното фентъзи. След появата си в края на миналата година отнесе солидна порция възторжени отзиви, а като цяло на мен ми беше любопитен заради отличните впечатления от разказа на Калоян „За мишките и змейовете“ в сборника „Таласъмия 2010-2011“. И все пак, добре че не подходих с твърде високи очаквания.

Лазар е некромант, официално дипломиран такъв, и при това доста кадърен. Григор е слугата му, който така и не може да приеме, че господарят му няма желание да завладява света. След случайна среща, оставила в ръцете им новородено бебе, търсено от най-опасната секта убийци, двамата няма друг избор, освен да се заемат с отглеждането и опазването на бебето, като същевременно се опитат да открият кой и защо има интерес от ликвидирането на новородено.

Какво ми хареса в книгата – на първо място, двамата главни герои все пак са забавни и доволно способни и могъщи персонажи. Диалозите между тях в повечето случаи са откровено забавни, а и просто няма как човек да не се засмее на некромант с име Лазар (убеден съм, че имената на Лазар и Григор далеч не са избрани случайно). Основната история е добра, развива се плавно и сериозните разкрития идват съвсем в края. Хуморът също в по-голямата си част е забавен, но не навсякъде, а тук-таме е откровено пресилен или неудачен.

Всъщност именно хуморът е и най-същественият проблем, който имам с книгата. Вече споменах, че на места е пресилен или несполучлив, но нещата са доста по-дълбоки и опират до влияние. А то е очевидно – Тери Пратчет. Някои от шегите са не просто вдъхновени от Пратчет, а направо изкопирани. Другото, което намирам за проблемно в хумора, са изобилните сравнения с нашия свят – някак, не на място ми стоят сравнения със София, Варна, Левски и ЦСКА редом с магьосник некромант. Да, и при Пратчет съм забелязвал подобни сравнения, но най-вече в ранното му творчество, по-нататък ги изчиства. В следствие на тези сравнения е и другото, което не ми хареса, а именно worldbuilding-ът, който поне за мен е слаб и неубедителен. Да, наясно съм, че действието се развива в Долната земя, която прилича на горната, т.е. нашата, но пък никаква индивидуалност да няма е прекалено. Дори Столицата на царството (има няколко царства, лесно е да се сети човек с кого са закачка) например не е нищо по-различно от един Анкх-Морпорк, пребоядисан с някой друг елемент от София. Съжалявам, на мен това заедно с гореспоменатите сравнения ми разваля потапянето в текста. От друга страна не мога да не похваля употребата на български имена и някоя-друга черта, които пък придават индивидуалност (както и римските аналогии сред реалиите от миналото, но там съм пристрастен). Сред персонажите пък е редно да спомена и опонентът Стамат/Виталиан, но не изцяло с добро. Работата е там, че той изглежда като недоизпипан персонаж – представен уж като отличник и амбициозен до безскрупулност, а накрая не се оказва, че изобщо не бил ходил на някои от лекциите. А с малко пипване в словореда това съм сигурен, че е можело да бъде избегнато. Разните фактологически дреболии ги споменах в Goodreads, или поне тези, които ми направиха впечатление (ръстът на Наполеон и Бах вместо Бетховен при сравненията) – убеден съм, че ще бъдат редактирани скоро.

И сега като се замисля, всичкото, дето го изписах горе, оставя впечатление, че съм разочарован или недоволен. Не, не е такъв случаят – книгата е забавна и всъщност много добра като за дебют. Просто на мен другите текстове на Калоян Захариев, които съм чел, разказите, ми се сториха по-сполучливи и сякаш хуморът по-добре работи в кратката форма. Но честно казано, освен фактологическите грешки и коректорската работа, не бих променял нищо друго, ако аз бях редактор или автор (за щастие не съм) – все пак, това е искал да каже Калоян и така трябва да остане. Но да, надявам се в следващата книга за Лазар и Григор да е по-балансирано използването на описаните по-горе негативи. И освен това се надявам във въпросната следваща, каквато не се съмнявам, че ще има, да има и някакво развитие като последствия от краят на настоящата. Сега твърде много прилича на завършека на „Вещерът“ по отношение на пророчествата.