Блогът на Талиесин

Заглавие: Вратата на Абадон
Автор: Джеймс С. А. Кори
Издател: Бард 2014

Третата част от „Експанзията“ отново започва малко след края на предходната, в края на която мистериозната протомолекула неочаквано завършва дейността си на Венера и се изстрелва обратно в космоса. Крайната дестинация изненадващо не е далечна, след Уран, където се оформя в нещо като огромен пръстен в пространството, който стои пасивно до момента, в който поясен тийнейджър се промъква в него през блокадата на марсианския флот – и не излиза от другата страна. По ред причини, и политически, и чисто научни, намат се отправят и ред представители на всичките сили в Слънчевата система – Земята, Марс, Пояса – основно с цел да не оставят в ръцете на другите нещо, което да им даде предимство. Натам отиват и Джеймс Холдън и хората му с „Росинант“, основно с цел да избягат от запор по дело, заведено срещу тях на Марс заради придобиването на „Росинант“ навремето и измъкнали се от въпросния с помощта на земна журналистка в замяна на превоз до Пръстен и специално интервю. Това, което Холдън не очаква да завари там, е бивша наследничка, поставила си за цел да го ликвидира и като влияние, и като личност. И когато планът й се започва да се разгръща, Холдън и компания се оказват на мушката на всички, с единствена опция за бягство през Пръстена… следвани от всички останали. А вътре в Пръстена нещо с физическите закони съвсем не е наред, а наблизо дебне загадъчва извънземна конструкция. И проблемите не закъсняват, жертвите също и са много.

На фона на привидно интересното описание и обещаващият да е интересен сюжет, „Вратата на Абадон“ поне за мен е най-слабата от трите части, които съм прочел дотук. Това, че сюжетът е по-концентриран като локация от предните две всъщност е плюс – огромна част от действието се развива на един единствен кораб, бившият мормонски заселнически „Науру“, понастоящем „Бегемот“, който е част от изпратения от СВП флот и който също се озовава във вътрешността на Пръстена, и бидейки най-голям, е има възможност да прибере и оцелелите, и ранените от катастрофата. Първият проблем са слабоватите герои. Холдън е ясен, същият досаден идеалист като досега, но и поддържащия „персонал“ не е по-добре. А именно – началникът на охраната на „Бегемот“ Карлос Бака, по прякор Бика и по произход мексиканец, е втората гледна точка и като цяло не е нищо особено и не е особено интересен, поне до един момент. Мелба Кох, наследничката от по-горе с истинско име Клариса Мао (не е спойлер, казва се още в първата й глава коя е всъщност), също не е особено интересна, а начинът, по който доби техническа грамотност до степен експерта и финалната й трансформация, са направо нереални. Ана Воловодова, руски пастор в методистка църква, също не е особено впечатляваща, но реално е най-интересна от всичките и лично аз съм на мнение, че ако повече свещеници имаха нейното поведение и мислене, щяха да имат много повече тежест в обществото. Извън тези четиримата също няма кой знае колко впечатляващи, а появилият се неизвестно как, и то само пред Холдън Джозеф Милър, смятан за мъртъв след събитията от първата книга, понастоящем е загадка. За „лошите“ по-добре да не става дума – скучни (с отделни проблясъци от Клариса) и откровено нелогични, с безумна мотивация и действия в стил психопат от old-school horror. Добавяме към това и вече прекалено завишената за вкуса ми политкоректност и нещата съвсем загорчават. Дори и успешно поддържаните съспенс и елемент на загадъчност, както и все пак приличният сюжет, не успяват да спасят положението. Жалко, но все пак остава още една преведена на български, дано там нещата да се подобрят. Иначе общо шестата се очаква да излезе на англоезичния пазар съвсем скоро.

Заглавие: Войната на Абадон
Автор: Джеймс С. А. Кори
Издател: Бард 2012

Втората част от „Експанзията“ започва около година след събитията от първата, и реално предлага още от същото, но в по-широк мащаб. Отново събитията в Пояса са катализатор на действието, този път на Ганимед – житницата на пояса, тоест единственият спътник, който може да подсигури условия за земеделие. След напрежението от предната книга Марс и Земята се гледат подозрително и напрежението отново тлее да избухне, а когато това се случва, прекият виновник се оказва неизвестен. Въпросното избухване е на Ганимед, където непознато до този момент чудовище буквално изтребва първо земен, а после марсиански патрул. От втория обаче има оцелял, сержант Боби Дрейпър, която скоро след това е включена в дипломатическа мисия до Земята, където да се обсъди ситуацията и възникналата криза на Ганимед в следствие от конфликта. На Земята, междувременно, заместник генералният секретар на ООН Крисджен Авасарала (или както там се пише) се оказва заплетена редица интриги, в които са замесени не само Земята, Марс и Пояса, но и немалко земни функционери и в ООН, и във флота, както и големи корпоративни играчи като Жул-Пиер Мао, бащата на Джули Мао от предната книга. На самия Ганимед междувременно ботаникът Пракс Менг отчаяно издирва четиригодишната си дъщеря, отвлечена в навечерието на кризата, а пътят му се пресича с Джеймс Холдън, изпратен от Фред Джонсън и СВП да проучи ситуацията. Играта загрубява, когато Холдън и екипажът му се натъкват на признаци за присъствие на протомолекулата от станция Ерос от първата книга, и особено след като са нападнати от чудовище като първото. Пътищата на гореизброените неминуемо се пресичат, а разкритията водят към нови и чудовищни корпоративни експерименти.

Както вече споменах, ситуацията е същата като в първата част, само че по-мащабна и развиваща се на повече места. Докато в предната част виждахме само през очите на Холдън и Милър (интересно дали двете протежета на Мартин не са прихванали от него тоя маниер на именуване на отделните глави), тук освен Холдън имаме още трима, в началото на съвсем различни места и със съвсем различни гледни точки. Тук е моментът да спомена, че Милър ми липсваше, както noir детективската линия – нито един от новите трима не се доближава до него, и докато Боби и Пракс все пак имат с какво да ме заинтригуват, то Авасарала беше и си остана изключително дразнеща, поне за мен, а някои нейни прозрения сякаш бяха свръхестествени. Освен това цялостната интрига в ООН беше обещаваща, но поне за мен завърши по-скоро камерно. И този път има малко пълнеж, но не прекалено и не затормозяваше. Всъщност и действието е сравнително бързо и стегнато, самото четене върви бързо, но пак оставя усещане, че това вече съм го чел някъде. Иначе играчите са налице и за следващата част, едно от неизвестните продължава да става все по-неизвестно и заплашва съвсем да наруши и без това крехкия баланс на силите. Само ми е интересно, къде са европейците в тая вселена? Добре, политкоректност и прочие, но поне на мен единствените бели в тая вселена да са Холдън и Еймъс ми е меко казано странно. Ще видим в следващите части какво ще е.