Заглавие: Войната на Абадон
Автор: Джеймс С. А. Кори
Издател: Бард 2012
Втората част от „Експанзията“ започва около година след събитията от първата, и реално предлага още от същото, но в по-широк мащаб. Отново събитията в Пояса са катализатор на действието, този път на Ганимед – житницата на пояса, тоест единственият спътник, който може да подсигури условия за земеделие. След напрежението от предната книга Марс и Земята се гледат подозрително и напрежението отново тлее да избухне, а когато това се случва, прекият виновник се оказва неизвестен. Въпросното избухване е на Ганимед, където непознато до този момент чудовище буквално изтребва първо земен, а после марсиански патрул. От втория обаче има оцелял, сержант Боби Дрейпър, която скоро след това е включена в дипломатическа мисия до Земята, където да се обсъди ситуацията и възникналата криза на Ганимед в следствие от конфликта. На Земята, междувременно, заместник генералният секретар на ООН Крисджен Авасарала (или както там се пише) се оказва заплетена редица интриги, в които са замесени не само Земята, Марс и Пояса, но и немалко земни функционери и в ООН, и във флота, както и големи корпоративни играчи като Жул-Пиер Мао, бащата на Джули Мао от предната книга. На самия Ганимед междувременно ботаникът Пракс Менг отчаяно издирва четиригодишната си дъщеря, отвлечена в навечерието на кризата, а пътят му се пресича с Джеймс Холдън, изпратен от Фред Джонсън и СВП да проучи ситуацията. Играта загрубява, когато Холдън и екипажът му се натъкват на признаци за присъствие на протомолекулата от станция Ерос от първата книга, и особено след като са нападнати от чудовище като първото. Пътищата на гореизброените неминуемо се пресичат, а разкритията водят към нови и чудовищни корпоративни експерименти.
Както вече споменах, ситуацията е същата като в първата част, само че по-мащабна и развиваща се на повече места. Докато в предната част виждахме само през очите на Холдън и Милър (интересно дали двете протежета на Мартин не са прихванали от него тоя маниер на именуване на отделните глави), тук освен Холдън имаме още трима, в началото на съвсем различни места и със съвсем различни гледни точки. Тук е моментът да спомена, че Милър ми липсваше, както noir детективската линия – нито един от новите трима не се доближава до него, и докато Боби и Пракс все пак имат с какво да ме заинтригуват, то Авасарала беше и си остана изключително дразнеща, поне за мен, а някои нейни прозрения сякаш бяха свръхестествени. Освен това цялостната интрига в ООН беше обещаваща, но поне за мен завърши по-скоро камерно. И този път има малко пълнеж, но не прекалено и не затормозяваше. Всъщност и действието е сравнително бързо и стегнато, самото четене върви бързо, но пак оставя усещане, че това вече съм го чел някъде. Иначе играчите са налице и за следващата част, едно от неизвестните продължава да става все по-неизвестно и заплашва съвсем да наруши и без това крехкия баланс на силите. Само ми е интересно, къде са европейците в тая вселена? Добре, политкоректност и прочие, но поне на мен единствените бели в тая вселена да са Холдън и Еймъс ми е меко казано странно. Ще видим в следващите части какво ще е.