Заглавие: Левиатан се пробужда
Автор: Джеймс С. А. Кори
Издател: Бард 2012
Давам си сметка, че явно разочарованието с Питър Хамилтън навремето явно е било по-голямо, от колкото си мислех, защото от тогава насам не бях похващал нищо от жанра space opera. Затова и спонтанното решение да се заема с друга сравнително нова поредица, а именно „Експанзията“ и първата книга от нея „Левиатан се пробужда“ изненада и мен, но за щастие приятно. Включително и защото вдигна шансовете да изгледам и сериала по поредицата.
Джеймс С. А. Кори е псевдоним, макар че който се е интересувал, знае. Зад него стоят Даниел Абрахам и Тай Франк, двама от кръжеца около Джордж Мартин, което донякъде обяснява бързият пробив на серията. Другата причина е, че все пак поне първата книга е интригуващо написана, и мегдан за продължения от смисления тип има. Историята умишлено е ситуирана в период, в който човечеството е заселило част от космоса, но звездите още са далеч. Тоест експанзията от заглавието се заключва в Слънчевата система, и не цялата, а освен това не върви гладко и е пълно с търкания и противоречия. Земята и Марс са две от страните в тлеещия конфликт, а третата е Пояса – нещо като обединение на населените спътници и астероиди около Юпитер, Сатурн и Уран. Противолечията са от години и само се търси някой, който да подпали фитила на конфликта. Въпросният някой не закъснява да се появи в лицето на Джеймс Холдън, първи офицер на ледения влекач „Кентърбъри“, който заедно с още трима от екипажа става свидетел на разрушаването на кораба от неизвестен източник, след като е отговорил на сигнал за помощ от изоставения кораб „Скопули“. На борда на „Скопули“ обаче е открит предавател, произведен на Марс, и Холдън, разгневен от случилото се с „Кентърбъри“, допуска може би погрешното решение да разгласи подозренията си в публично излъчване до цялата Слънчева система. Действие, което повтаря още някой-друг път, включително и след като прибралия ги марсиански боен кораб е разрушен при обстоятелства, подобни на тези при „Кентърбъри“, и с тези си действия предизвиква сериозна конфронтация между Пояса и Марс, а впоследствие се включва и Земята. Междувременно, на станция Церера, детектив Милър от местната полиция получава дискретна задача да издири своеволната наследничка на богата фамилия Джули Мао. От странично занимание тя прераства в обсесия, до момента, в който се оказва, че последното известно местонахождения на Джули Мао е „Скопули“. Впоследствие пътищата на Холдън и Милър се пресичат, конфликтите ескалират, а зад всичките тях прозират интересите не само на гореизброените страни, ами и на сеператистка поясна организация и безскрупулна земна корпорация, която май е докопала по спътниците нещо, предхождащо човечеството…
„Левиатан се пробужда“ ми хареса, макар че не е безкрайно оригинална или особено впечатляваща като писане. Като плюс отчитам на първо място противопоставянето между идеалиста (и същевременно доволно наивен и недалновиден) Холдън от една страна и разочарованият от живота циник Милър, притежаващ доста повече житейски опит и имащ зад гърба си развод и ред разочарования. Друг позитив е сравнително пипната атмосфера на ситуацията, в която се намира човечеството – от една страна разселило се в Слънчевата система, от друга все още ограничено до нея. Също така книгата не ми доскуча нито за миг, но определено има откъде да се реже откъм пълнеж, а някои прозрения на героите сякаш бяха прекалени. Но като цяло съм доволен, а доволно отвореният край обещава приложения, каквито вече има написани пет, от които три са преведени на български. Скоро ще стигна и до тях.