Заглавие: Сибола гори
Автор: Джеймс С. А. Кори
Издател: Бард 2015
„Вратата на Абадон“ беше най-слабата част от „Експанзията“, по мое мнение, и въпреки надеждата, че „Сибола гори“ ще е по-сполучлива, не таях особени надежди. Оказа се, че тя действително е по-добра от третата, като това се дължи основно на три неща – усещането за чуждо и непознато, занижените нива на политкоректност и особено финалът. А иначе, историята се развива две години след предната и след противоречивото за мен решение Пръстенът да се окаже портал, водещ към нещо като портална разпределителна, откъдето пък чрез множество други портали човечеството получава достъп до безброй светове, немалко от които очевидно годни за обитаване. Очаквано, заселници се юрват през порталите, но още първият опит за колонизиране на нов свят резултира в конфликт – между първопристигналите заселници, бежанци от Ганимед, и дошлите след тях представители на корпоративна експедиция под лиценз на земния ООН, а коренът на раздора са огромните находища на литий на планетата Ил, както я наричат едните, и Нова Тера според другите. По идея на ООН и СВП, да медитира кофликта е изпратен Джеймс Холдън заедно с неизбежния „Росинант“. Само че конфликтът вече е взел жертви и тлее сериозно, а фактът, че планетата е преоблаващо неизучена само допълнително затруднява положението. И когато неизвестната за хората, но все още опитваща се да функционира древна защитна мрежа се активира, кризата не закъснява, включително и заради блокираните реактори на трите кораба в орбита. А единственият, който може да направи нещо по въпроса, е неизвестно как съществуващият като самостоятелно съзнание в мрежата на протомолекулата детектив Милър, но не и без помощта на Холдън.
Очевидното вдъхновение този път е колонизацията на Америка, но отново с корпоративни злодеи, което вече почва да се изтърква. Като цяло обаче, и сюжетът, и действието бяха по-забавени от предната книга, което всъщност работи добре, въпреки моментът на разтегливост. Основните действащи лица освен Холдън отново са трима, като двама от тях са се появявали и преди – Басиа Мъртън, беглец от Ганимед и баща на едно от отвлечените тогава заедно с Мей Менг деца там, което обаче не оцелява; и също така Димитри Хейвлок, бивш партньор на Милър на Церера и понастоящем заместник шеф на охраната на корпоративния кораб „Едуард Израел“. Новото лице е Ейви Околе, учен от корпоративната експедиция, и притежаваща повече морал и емпатия от някои от останалите членове. Ролята й накрая се оказва решаваща за проблема с някогашната мрежа, като въпросната мрежа и самата биология на Ил/Нова Тера поемат задълженията да играят частта с непознатото и чуждото и като цяло се справят. Разбира се, елементите на клише изобилстват, начело с цялата роля на Холдън, но всичко това се преобръща с главата надолу в епилога, когато се разбира истинската причина за пращането на Холдън и каква далечна цел се е гонела с него. Въпросната цел не е нито Нова Тера и литиевите запаси, ами Марс и очертаващото се преселение на обитаеми по-светове и последващ крах на марсианското общество, съпроводен с хаос на тема марсианско въоръжение. Силно се надявам в следващите части авторите да продължат по тази сюжетна линия.