Блогът на Талиесин

Заглавие: Ships from the West (The Monarchies of God #5)
Автор: Paul Kearney

Изминали са 17 години от събитията в края на предишната книга, и светът е променен. Мирът се е възцарил сред рамусианските кралства и мердуците, редица противоречия са изгладени, но опасността изглежда по-силна от всякога. Химерианската църква е завършила трансформацията си в империя, начело й открито стои тайнсвеният и заплашителен Аруан, а от западния континент пристигат с ужас очакваните му обитатели, творенията на същия този Аруан. Настъпило е времето на финалната конфронтация…

Завършекът на Божиите монархии започва с нелоши предпоставки, но, за съжаление, по-скоро не успява да покрие високите очаквания. Не че няма сражения или действието е бавно, напротив – проблемът е по-скоро в твърде натрапчивото усещане за претупаност, особено силно в края. Книгата завършва по изключително смущаващ и неясен начин, в някои отношения насред нищото, като съдбата на част от героите остава неясна. Като стана дума за това – ако смятате, че Мартин в „Песен за огън и лед“ е жесток към героите си, то значи нищо не сте видели. И в предните части на „Божиите монархии“ смъртността беше висока, но в тази тук са достигнати небивали висини – по груби мои сметки от всички главни действащи лица (POV персонажи, ако използваме начина, по който Мартин обозначава тези, от чиято гледна точка води главите си) оцеляват по-малко от половин дузина, като единият от тях е само споменат. Въпреки това, тази пета част далеч не ми се стори толкова мрачна, колкото бяха предишните две, което може би е донякъде обяснимо с промяната на фокуса на конфликта. И все пак, финалът твърдо можеше да е по-добър. Видях мнения, че в омнибус изданието на поредицата (в две части – ‘Hawkwood and the Kings’ и ‘Century of the soldier’) на това е обърнато внимание и петата книга е разширена, и някой ден сигурно ще проверя.

За финал – заслужава ли си поредицата? Склонен съм да отговоря по-скоро с да, при все недостатъците и независимо от факта, че не успява да покрие изцяло изключително високите очаквания, поставени от чудесната първа книга. Начинът, по който се развива действието, липсата на типичния сюжет тип куестене, засиленият реализъм и стабилното представяне на военните кампании са все причини любителите на подобен тип четива да обърнат внимание – все пак не е съвсем типичното фентъзи, колкото и да се опитваше да върви в тази насока (или по-точно с каквото впечатление бях останал, дължащо се най-вече на занемаряването на наистина оригиналната „конкистадорска“ линия на Хоукуд). На който му е писнало от клишетата в жанра или още съжалява, че така и не я доиздадоха навремето, може да хвърли едно око, като нищо да му хареса.

Р.S. И все пак, тъжният намек, че християнство и ислям биха се обединили само при наличието на общ по-силен враг…

Заглавие: The Second Empire (The Monarchies of God #4)
Автор: Paul Kearney

Четвъртата част на Киърни за пореден път следва досегашния почин – продължава точно откъдето свърши предишната, и доразвива историята. Този път обаче Киърни е отделил достатъчно място да обясни случилото се с експедицията на Хоукуд и как са успели оцелелите от нея да се върнат обратно, а също и да доведе до завършек някои от сюжетните нишки, оставяйки място за завършек на останалото в петата част. Като за междинна част звучи добре.

За пореден път основният фокус е върху войната в Торуна, като Корфе съвсем открито вече е централен персонаж – но освен него има и включвания от гледните точки и на всички останали персонажи, както и една съвсем нова и кратка, но за нея след малко. Самата война е изключително качествено описана; не помня споменавал ли съм го досега, но Киърни е автор на едни от едновременно най-реалистичните и най-грабващи бойни описания, на които съм попадал в литературата (в личната ми класация се приближава до Бърнард Корнуел и Стивън Пресфийлд), като взетите решения винаги се отразяват директно на случващото се и невинаги са приятни за взелия ги; също така и въпросния не винаги оцелява. На фона на това обаче изпъква още един позитив – Киърни категорично отказва да героизира войната, едновременно чрез вътрешния монолог на персонажите си и чрез описаните събития и действия, представяйки предимно мрачната и противна страна на войната. Като казах мрачна, не си спомням дали съм го споменавал досега, но „Божиите монархии“ е една от най-мрачните, ако не и най-мрачната поредица, която съм чел някога – и този мрак всъщност идва от хората в света на Киърни и делата им. В подкрепа на всичко казано досега се явява въпросната нова и кратка гледна точка, която изключително се радвам, че се случи са прочета през деня, защото е откровено тежка за четене – става въпрос за разграбването на един обикновен град, представено в твърде детайлен графизъм. Въпросната част служи и да потвърди и тезата от по-горе за последствията от взетите решения – Корфе умишлено забавя настъплението към въпросния град с една нощ, за да успеят да пристигнат подкрепления, и резултатът е трагичен. Цялата въпросна мрачност се изразява и в съдбите на повечето герои, до последно – специално върху Корфе най-силният последен удар идва буквално във финалните 2-3 страници. Определено поредицата не е най-лекото възможно четиво, особено като добавим и свръхестествения елемент, по-голямата част от който е като от хорър филм.

От друга страна, за първи път са въведени и човечни персонажи сред мердуците, и то някои свещеници – досущ като сред рамусианците сред двете големи религии вече се срещат всякакви личности, което още повече затвърждава реализма в поредицата.

Сега, няколко дни след като съм прочел книгата, си давам сметка, че повечето недостатъци от трета част ги няма, което е за добро. Споменатата горе мрачност обаче става все по-силна, а това, което е най-притеснително, е появяващите са наченки на претупаност – особено силни в сюжетната линия за химерианския клон на църквата и трансформацията му, предадени съвсем бегло, а именно те са причината за заглавието на книгата. За съжаление, до колкото чета мнения в интернет, в петата част това усещане било още по-силно.

За финал – уж междинна част, но всъщност поредицата в много отношения е завършена. Повечето сюжетни линии стигнаха до някаква кулминация, а оставащото е един грандиозна подготовка за финален конфликт, който, обаче, има немалко предпоставки да не е толкова убедителен, колкото досегашните такива…