Заглавие: През лицето на света
Автор: Ръсел Къркпатрик
Издател: MBG Books 2012
Честно – все си мислех, че най-сетне нивото на обикновеното плагиатстване е надраснато в световното книгоиздаване, но тази книга успя много сериозно да ми разклати убежденията. Бих го преглътнал някак, ако поне беше кадърно написано, но уви…
Горното начало е продиктувано от факта, че поне в тази първа част от трилогия заемките от Толкин (едновременно и от „Властелинът…“ и „Силмарилион“) са прекалено много и прекалено очевидни, за да са случайни. Заемки всъщност може би подценява ситуацията – цели пасажи и сюжетни нишки са директно изкопирани в най-лош Тери Брукс стил. От средата нататък положението това вече не е толкова очевидно, но пък тогава действието изведнъж напуска дотогавашното си сравнително бавно и описателно русло и се юрва с направо нелогична бързина, за да стигне до напълно нелогичната финална сцена, която определено ме остави да се чудя на недомислиците в нея.
Друго няма какво да се каже – сюжетът е банален, героите и те, сетингът (пак тази думичка… :)) изглежда мащабен поне на карта, но в действителност е също банален. Освен това, не мога да преценя дали е заради авторовия стил, или заради превода, но текстът изобилства от хаотично използвани архаични думи и изрази, които, предвид липсата на хомогенно вплитане в повествованието, стоят меко казано странно. Като цяло, не съм особено очарован от книгата, и ако не бяха картинните описания, които успяха да ми помогнат да си изградя красиви и носталгични мислени пейзажи, щях да съм още по-негативно настроен.
В резюме – книгата е подходяща за тепърва прохождащи във фентъзито и не повече от 15 годишни, като и последното е спорно, предвид акселерацията в наши дни… За по-възрастните по-скоро не си заслужава.