За спасяването на света

Posted on April 15, 2015 by Филип

Заглавие: За спасяването на света
Автор: колектив, сборник с разкази
Издател: Човешката библиотека 2014 (електронен формат)

„За спасяването на света“ е антология с разкази, общо 48, от 41 български писатели, автори на фантастика в най-разнообразните й форми и обхващащ текстове, публикувани в рамките на пет десетилетия между 1962ра и 2012та. До колкото си спомням, критерият, по който са подбирани творбите е налична свързваща нишка, свързана с третиране на важни и сериозни теми и най-широки тълкувания на думите „спасяване“ и „свят“. Това е накратко какво представлява книгата, малко по-дълго следва.

Всъщност наистина няма да е много дълго, защото не мисля, че е излишно да пиша за всеки един от разказите поотделно. Също така няма да споменавам конкретни примери, за да няма засегнати. Но наистина, разнообразието сред авторите е голямо – от класици като Агоп Мелконян, Любен Дилов, Димитър Пеев, до съвсем непознати и нови имена. Някои имат и по два текста, което обяснява и разминаването в бройките горе. Разказите са групирани още и в 8 категории, а именно – „Класическа научна фантастика“, „Социална фантастика“, „Киберпънк с човешко лице“, „Алтернативна история и криптоистория“, „Философска и психологическа фантастика“, „Модерно фентъзи“, „Хумористично фентъзи“, „Българска митологична фантастика“ – които мисля, дават представа и какво може да се очаква като съдържание.

Та със статистиката дотук, сега личното мнение. Немалка част от събраните тук текстове вече съм ги чел преди, и повечето от тях всъщност ми харесват. Сред непознатите ми – в това число и позабравените, и съвсем непознатите ми – също повечето ми допаднаха, което като цяло е чудесно и би означавало, че книгата си заслужава четенето. Всъщност това последното е безспорно и като цяло силно препоръчително, особено за който иска да получи добра извадка на тема на какво е способна българската фантастика – което разбира се не означава, че всичко ще хареса на всеки. Разказите са безкрайно разнообразни и като теми, и като стилове, и като сюжети, и резки смени на настроенията и съдържанието са често явление. Ако трябва да съм честен, има два-три текста, които откровено не ми се понравиха, както и няколко, за които ми е чудно как точно са покрили критериите на сборника. Друго, което ме зачуди, е наличието на непубликувани преди разкази, като се има предвид, че идеята е била да се включат само вече публикувани такива (точка 15 тук , има го и в предговора). Освен това, поне за един от авторите имам съмнения, че не е представен с най-добрия си текст, но това е въпрос на лични виждания и разбирания. И последно, поне на мен категорията „Философска и психологическа фантастика“ ми дойде в повече, но това си е мой проблем. Всичкото това води до крайна оценка 4 от 5, което всъщност е добре.

И така, заслужава ли си „За спасяването на света“, особено предвид плашещия обем? Отговорът, поне моят, е твърдо да, но с уговорката, че се отнася за цялостният резултат, защо съм написал по-горе. Най-добре е да се „приема“ на малки дози и да не се бърза с четенето (моето например се проточи близо два месеца). Засега единственият метод за сдобиване е от следващия линк – цък тук .

Posted in books, sci-fi, Български, разкази | 5 Comments

Raising Steam

Posted on April 3, 2015 by Филип

Заглавие: Raising Steam
Автор: Тери Пратчет
Издател: Corgi Books 2014 (paperback)

Преди броени седмици – на 12 май – си отиде един от най-популярните и обичани писатели в последния четвърт век, сър Тери Пратчет. В миналото творчеството му заемаше не малка част от четивата и влиянието му върху мен беше значително, но в последните години сякаш се поотчуждихме. Въпреки това новината за кончината на Пратчет ме натъжи, и то доста (само в един единствен случай досега ми е било по-тегаво, че си е отишъл човек, имащ значение за мен, но когато не познавам лично, и това е Джон Лорд) и затова реших да се опитам поне от малко да се върна в миналото, един вид, и да си припомня какво харесвах в Тери Пратчет и какво го направи мой любимец навремето. Само че определено не уцелих подходящата книга.

„Raising Steam“ е последната книга за света на Диска, издадена докато Тери Пратчет бе между живите (още една, The Shepherd’s Crown, за Тифани, се очаква наесен) и целенасочено или не, се оказа кръгло число, а именно, 40тата книга за света на Диска. Уви, качеството не е като за юбилейна книга. Пратчет и преди е имал не толкова силни издания, но откъм 2006та насам, т.е. от периода, в който го диагностицираха с Алцхаймер, качеството на новите му книги пое тенденция надолу, поне що се отнася до света на Диска (все още не съм чел Nation и Dodger, няма да ги коментирам). Това бе особено видно в предходната, “Snuff”, и уви, важи и за „Raising Steam“, макар че последната е малко по-добра.

„Raising Steam“ навява мисли за “Raising Taxes” – обявената по едно време трета книга за Мойст фон Липвиг, и той действително е една от централните фигури в книгата, но не е единствен. Всъщност фокусът е новото изобретение на новото попълнение Дик Симнел, а именно парен двигател, способен да задвижва метална конструкция, тоест влак. Както и странната фиксация на Ветинари въпросният влак да се разпростре максимално бързо, ако може – за вчера, до максимално много места, включително отдалеченият на няколко хиляди мили Юбервалд. За целта Мойст разполага с гения на Симнел, парите на Хари Краля, както и с голямо количество гоблини, оказали се извънредно подходящи за механици. Разбира се, има и опозиция. Някаква…

Нарочно или не, тук присъства един солиден процент от многобройните персонажи, населяващи Анкх-Морпорк, а и не само, макар и някои да се появяват за съвсем кратко (Ринсуинд и магьосниците примерно). На картата в началото на книга – аз поне не помня случай роман за Диска да е имал карта досега – пък са отбелязани немалко места, неспоменавани от отдавна, като например Чирм, гората Скънд, Овчи Рид. Носталгичната вейка в началото ми беше добре дошла и ме настрои по-скоро положително. После обаче дойде на практика солидната липса на предизвикателство пред героите, както и яростната убеденост,
че каквото се прави е правилното. Още “Snuff” страдаше от прекалено непредизвикателния сюжет, тук е положението е същото. Сега, факт е, че при Пратчет сюжетът нерядко има само спомагателна функция, но елементарността му последните две книги е прекалена. Дали покрай болестта, не знам, но Пратчет сякаш е загубил онова умение да казва важните за него неща по по-тънък (и чувствително по-ефективен и замислящ) начин, сега каквито послания и идеи е решил да има, се веят като знамена, и то не винаги особено успешно. Другото, което беше не наред, странно или не, бяха персонажите – и Ветинари, и Дръмнот, Адора Бел, джуджетата се държат по доста нетипичен за изградени персонажи начин, на моменти в разрез с досегашното. Споменавайки джуджетата, „Raising Steam“ освен върху Мойст и “Snuff” надгражда и върху случилото се в „Петият слон“ и „Туп!“, така че присъствието на джуджетата е осезаемо.

Мисля да спра дотук, честно казано. Няма желание да изпадам в дребнава заядливост или критика, особено когато захванах книгата с изцяло добри намерения. Просто не мисля, че е редно, особено предвид, че „Raising Steam“ си има и достойнства – типичният за Пратчет изказ изскача постоянно, има немалко шеги, сатирата също е налице, макар и не толкова остра. Няма да я препоръчвам изрично, който е почитател на Тери Пратчет така или иначе рано или късно ще я прочете. Но на мен ми е безкрайно тъжно какво направи алцхаймера с такъв брилянтен ум като Пратчетовия, затова ще си запазя добрите спомени от преди, може би скоро ще си препрочета някои от любимите – било то „Музика на душата“, „Господари и господарки“, „Стражите! Стражите!“ или „Цветът на магията“. Почивай в мир, сър Тери, каквото си дал на литературата и света като цяло, нищо не може да ги отнеме или изкриви.

Posted in books, Непревеждано, сатира, Тери Пратчет | Leave a comment

Успоредни животописи, 2014

Posted on March 20, 2015 by Филип

Заглавие: Успоредни животописи
Автор: Плутарх от Херонея
Издател: Ерго 2014

Държа да уточня още в началото, че по скромно мое мнение да се пише каквото и да било за този тип книги е, меко казано, сложно, както е и сложно да се изреждат причините за което. Затова и с този пост, освен, че ще запълни с нещо липсата на публикации в последно време, по-скоро ще се опитам да си систематизирам най-малкото за себе си какво точно представляват въпросните животописи и с какво точно тази книга е различна от предишните, появявали се на български с това заглавие.

И преди е ставало дума за Плутарх тук , затова съвсем накратко – Плутарх е грък, т.е. елин, роден в Херонея около 46 от н.е. и починал пак там около или след 120 от н.е. През живота си е пътувал доста и е прекарал няколко години в и Рим, бил е жрец в Делфи и като цяло доста просветена личност, не само за периода си. В късен етап от живота си се отдава на литературна дейност, един от резултатите от която са въпросните животописи, или както е по-пълното им название, „Животи на благородните елини и римляни“. По негови собствени думи (в животописа на Александър Македонски), Плутарх не пише точно истории, а се интересува по-скоро от моралната гледна точка в описанията на животите и характерите на държавниците, които описва. Но пък и историческата гледна точка не бива да се пренебрегва, макар и понякога личностите да са полу- или изцяло митологични. Не всички текстове са запазени (липсват например тези за Епаминонд и Сципион Африкански), а оцелелите са общо 50, от които 22 са в двойки – по един римлянин и един грък, и в един случай една двойка обхваща общо четирима персонажи (Агид и Клеомен от гръцка страна, и братя Гракхи от римска). В повечето случаи накрая има и съпоставка между личностите, освен в няколкото случая където такава не е запазена или просто не е писана, какъвто е случаят с последните четири биографии.

Както споменах по-горе, целта на това писание е по-скоро да систематизирам колко пъти на български са се появявали книги с точно това заглавие и какво съдържат. За първи път книга с такова заглавие е издадена през 1981ва от издателство „Народна култура“ в специално обособената им библиотека за антична литература „Хермес“ и съдържа следните биографични двойки – Александър и Цезар (без съпоставка, това е една от изгубените такива); Агид и Клеомен заедно с Тиберий и Гай Гракх, със съпоставката им; Деметрий (Полиоркет) и (Марк) Антоний, със съпоставката им. В наши дни все още е възможно да се открие по антикварните сергии, макар и трудно (от такава го имам и аз). Следващото е през 2008ма, в колекция „Архетип“ на Фондация за българска литература (за което става дума в линка горе) и съдържащо биографии на – Тезей и Ромул със съпоставка; Перикъл и Фабий Максим със съпоставка; Алкивиад и Кориолан със съпоставка; Демостен и Цицерон със съпоставка.

Настоящето, трето издание с това заглавие, съдържа:
– Ликург и Нума Помпилий със съпоставка помежду им – полумитологичните законотворци на Спарта и царски Рим, текстът за Нума има и интересни сведения за развитието на римския календар.
– Солон и Публикола, със съпоставка – още една двойка законотворци, този път на демократична Атина и републикански Рим (Валерий Публикола е един от първите консули след обявяването на републиката в Рим).
– Кимон и Лукул, със съпоставка – двойка прославени и популярни пълководци, Кимон от Атина завършващата фаза на гръко-персийските войни, а Лукул води дълга кампания в Мала Азия срещу Митридат от Понт и Тигран от Армения и е първият римски военачалник, стигнал толкова далеч на изток.
– Темистокъл и Камил – Темистокъл е идеологът на победата на гръцкия флот срещу персите при Саламин, а Марк Камил е изявен пълководец от ранния четвърти век пр.н.е. и в неговата биография фигурира и епизодът с превземането на Рим от галите.
– Никий и Крас, със съпоставка – двама известни богаташи, известни освен с богатствата си и с претърпените от тях поражения – Никий в Сицилия по време на Пелопонеската война, а Крас в похода си срещу партите (тоест, в битката при Каре, чието описание се намира тук).
– Фокион и Катон Млади – политици, адвокати на привидно мирни решения, Фокион на конфликтите на Атина с Македония на Филип и Александър, а Катон Млади по време на гражданската война между Помпей и Цезар.

Като превод и коментари не мисля, че има какво да се каже – на много високо ниво са и очевидно са правени от хора, които знаят какво правят. Същите хора стоят и зад изданието от 2008ма, впрочем. За сметка на превода обаче корекцията далеч не е на високо ниво, има немалко граматически и правописни грешки, които при по-внимателно вглеждане е можело да ги няма.

Иначе това е трета книга от поредицата на издателство „Ерго“ Libri Legendi и втора датираща от Античността след „Трагедии“ на Еврипид, та аз лично бих им пожелал успех и да продължат поредицата с нови интересни текстове.

Posted in books, history, античност, Древен Рим | Leave a comment