Успоредни животописи, 2014

Заглавие: Успоредни животописи
Автор: Плутарх от Херонея
Издател: Ерго 2014

Държа да уточня още в началото, че по скромно мое мнение да се пише каквото и да било за този тип книги е, меко казано, сложно, както е и сложно да се изреждат причините за което. Затова и с този пост, освен, че ще запълни с нещо липсата на публикации в последно време, по-скоро ще се опитам да си систематизирам най-малкото за себе си какво точно представляват въпросните животописи и с какво точно тази книга е различна от предишните, появявали се на български с това заглавие.

И преди е ставало дума за Плутарх тук , затова съвсем накратко – Плутарх е грък, т.е. елин, роден в Херонея около 46 от н.е. и починал пак там около или след 120 от н.е. През живота си е пътувал доста и е прекарал няколко години в и Рим, бил е жрец в Делфи и като цяло доста просветена личност, не само за периода си. В късен етап от живота си се отдава на литературна дейност, един от резултатите от която са въпросните животописи, или както е по-пълното им название, „Животи на благородните елини и римляни“. По негови собствени думи (в животописа на Александър Македонски), Плутарх не пише точно истории, а се интересува по-скоро от моралната гледна точка в описанията на животите и характерите на държавниците, които описва. Но пък и историческата гледна точка не бива да се пренебрегва, макар и понякога личностите да са полу- или изцяло митологични. Не всички текстове са запазени (липсват например тези за Епаминонд и Сципион Африкански), а оцелелите са общо 50, от които 22 са в двойки – по един римлянин и един грък, и в един случай една двойка обхваща общо четирима персонажи (Агид и Клеомен от гръцка страна, и братя Гракхи от римска). В повечето случаи накрая има и съпоставка между личностите, освен в няколкото случая където такава не е запазена или просто не е писана, какъвто е случаят с последните четири биографии.

Както споменах по-горе, целта на това писание е по-скоро да систематизирам колко пъти на български са се появявали книги с точно това заглавие и какво съдържат. За първи път книга с такова заглавие е издадена през 1981ва от издателство „Народна култура“ в специално обособената им библиотека за антична литература „Хермес“ и съдържа следните биографични двойки – Александър и Цезар (без съпоставка, това е една от изгубените такива); Агид и Клеомен заедно с Тиберий и Гай Гракх, със съпоставката им; Деметрий (Полиоркет) и (Марк) Антоний, със съпоставката им. В наши дни все още е възможно да се открие по антикварните сергии, макар и трудно (от такава го имам и аз). Следващото е през 2008ма, в колекция „Архетип“ на Фондация за българска литература (за което става дума в линка горе) и съдържащо биографии на – Тезей и Ромул със съпоставка; Перикъл и Фабий Максим със съпоставка; Алкивиад и Кориолан със съпоставка; Демостен и Цицерон със съпоставка.

Настоящето, трето издание с това заглавие, съдържа:
– Ликург и Нума Помпилий със съпоставка помежду им – полумитологичните законотворци на Спарта и царски Рим, текстът за Нума има и интересни сведения за развитието на римския календар.
– Солон и Публикола, със съпоставка – още една двойка законотворци, този път на демократична Атина и републикански Рим (Валерий Публикола е един от първите консули след обявяването на републиката в Рим).
– Кимон и Лукул, със съпоставка – двойка прославени и популярни пълководци, Кимон от Атина завършващата фаза на гръко-персийските войни, а Лукул води дълга кампания в Мала Азия срещу Митридат от Понт и Тигран от Армения и е първият римски военачалник, стигнал толкова далеч на изток.
– Темистокъл и Камил – Темистокъл е идеологът на победата на гръцкия флот срещу персите при Саламин, а Марк Камил е изявен пълководец от ранния четвърти век пр.н.е. и в неговата биография фигурира и епизодът с превземането на Рим от галите.
– Никий и Крас, със съпоставка – двама известни богаташи, известни освен с богатствата си и с претърпените от тях поражения – Никий в Сицилия по време на Пелопонеската война, а Крас в похода си срещу партите (тоест, в битката при Каре, чието описание се намира тук).
– Фокион и Катон Млади – политици, адвокати на привидно мирни решения, Фокион на конфликтите на Атина с Македония на Филип и Александър, а Катон Млади по време на гражданската война между Помпей и Цезар.

Като превод и коментари не мисля, че има какво да се каже – на много високо ниво са и очевидно са правени от хора, които знаят какво правят. Същите хора стоят и зад изданието от 2008ма, впрочем. За сметка на превода обаче корекцията далеч не е на високо ниво, има немалко граматически и правописни грешки, които при по-внимателно вглеждане е можело да ги няма.

Иначе това е трета книга от поредицата на издателство „Ерго“ Libri Legendi и втора датираща от Античността след „Трагедии“ на Еврипид, та аз лично бих им пожелал успех и да продължат поредицата с нови интересни текстове.

This entry was posted in books, history, античност, Древен Рим. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *