За спасяването на света

Заглавие: За спасяването на света
Автор: колектив, сборник с разкази
Издател: Човешката библиотека 2014 (електронен формат)

„За спасяването на света“ е антология с разкази, общо 48, от 41 български писатели, автори на фантастика в най-разнообразните й форми и обхващащ текстове, публикувани в рамките на пет десетилетия между 1962ра и 2012та. До колкото си спомням, критерият, по който са подбирани творбите е налична свързваща нишка, свързана с третиране на важни и сериозни теми и най-широки тълкувания на думите „спасяване“ и „свят“. Това е накратко какво представлява книгата, малко по-дълго следва.

Всъщност наистина няма да е много дълго, защото не мисля, че е излишно да пиша за всеки един от разказите поотделно. Също така няма да споменавам конкретни примери, за да няма засегнати. Но наистина, разнообразието сред авторите е голямо – от класици като Агоп Мелконян, Любен Дилов, Димитър Пеев, до съвсем непознати и нови имена. Някои имат и по два текста, което обяснява и разминаването в бройките горе. Разказите са групирани още и в 8 категории, а именно – „Класическа научна фантастика“, „Социална фантастика“, „Киберпънк с човешко лице“, „Алтернативна история и криптоистория“, „Философска и психологическа фантастика“, „Модерно фентъзи“, „Хумористично фентъзи“, „Българска митологична фантастика“ – които мисля, дават представа и какво може да се очаква като съдържание.

Та със статистиката дотук, сега личното мнение. Немалка част от събраните тук текстове вече съм ги чел преди, и повечето от тях всъщност ми харесват. Сред непознатите ми – в това число и позабравените, и съвсем непознатите ми – също повечето ми допаднаха, което като цяло е чудесно и би означавало, че книгата си заслужава четенето. Всъщност това последното е безспорно и като цяло силно препоръчително, особено за който иска да получи добра извадка на тема на какво е способна българската фантастика – което разбира се не означава, че всичко ще хареса на всеки. Разказите са безкрайно разнообразни и като теми, и като стилове, и като сюжети, и резки смени на настроенията и съдържанието са често явление. Ако трябва да съм честен, има два-три текста, които откровено не ми се понравиха, както и няколко, за които ми е чудно как точно са покрили критериите на сборника. Друго, което ме зачуди, е наличието на непубликувани преди разкази, като се има предвид, че идеята е била да се включат само вече публикувани такива (точка 15 тук , има го и в предговора). Освен това, поне за един от авторите имам съмнения, че не е представен с най-добрия си текст, но това е въпрос на лични виждания и разбирания. И последно, поне на мен категорията „Философска и психологическа фантастика“ ми дойде в повече, но това си е мой проблем. Всичкото това води до крайна оценка 4 от 5, което всъщност е добре.

И така, заслужава ли си „За спасяването на света“, особено предвид плашещия обем? Отговорът, поне моят, е твърдо да, но с уговорката, че се отнася за цялостният резултат, защо съм написал по-горе. Най-добре е да се „приема“ на малки дози и да не се бърза с четенето (моето например се проточи близо два месеца). Засега единственият метод за сдобиване е от следващия линк – цък тук .

This entry was posted in books, sci-fi, Български, разкази. Bookmark the permalink.

5 Responses to За спасяването на света

  1. Кал says:

    Благодаря сърдечно!

    Да поясня: в предговора (който и ти си цитирал) принцип 15 гласи „приемаме САМО вече публикувани или поне редактирани от втори човек текстове“; надолу давам и пример с разказите на Валентина Димова. Всички текстове, които публикуваме в антологията за първи път, вече бяха минавали външна редакция.

    А кои те зачудиха как покриват критериите? (Тъй като в пресяващото жури бяхме седмина души, не всички разкази покриват критериите и на всеки от нас. 😉 Аз съм писал в отзива ми в Goodreads кои са онези, които за мен въплъщават идеята най-ярко.)

    Николай Теллалов ли е непредставително представеният автор? 😀 Имай предвид, че като съставители, ние пратихме предварителни препоръки на всеки от авторите с кои 3-4 текста бихме искали да участват – но те сами преценяваха дали да се съобразят, или да ни „изненадат“.

  2. Филип says:

    Видях цитата, да, включително и частта с редакцията от втори човек, но пак ми се стори странно. Няма да задълбавам повече в тази тема, все пак не съм достатъчно навътре във вътрешните ви процеси и някак не е съвсем редно да коментирам повече в каквато и да е насока.

    Авторите, които имам предвид, са двама – Бейв и Ангелина. Вярвам ще се сетиш кого имам предвид, продължавам да не искам да споменавам повече имена и заглавия, че тогава ще се наложи да спомена подробно и всички останали, а това няма да се хареса на някои. Затова и засега ще оставя втория ти въпрос висящ, някой ден на живо може и да го обсъдим 🙂

  3. Кал says:

    Идеята с външната редакция беше съвсем проста: да си спестим допълнителни усилия. (Не че успяхме навсякъде, де… най-фрапиращи са разликите в „Елфическа песен“, която с Ели Павлова я поизтърбушихме и разширихме. 😉 )

    Ти с кои текстове би представил Божидар и Ани? Питам, понеже някой ден (ако тази антология си оправдае усилията) ще ги поканим пак да пратят. Всякакви препоръки са ми ценни.

    А вторият ми въпрос беше от читател към читател. Ако някой автор тръгне да се засяга, че един или друг читател чисто субективно не го е харесал, значи има още да расте… 😀

  4. Филип says:

    Ами, поне на мен най-много ми импонират, включително и като връзка с тематиката на антологията, съответно – “Пропуснатият град” или “Торба с вяра” от Бейв и “Атентатът” от Ангелина. При все, че си имам сантименти към “Орденът на Свети Георги” и “Какавидата” 🙂

  5. Кал says:

    Отбелязвам си…

    („Атентатът“ също ни беше титуляр, обаче там нещо се обърка при препоръките… мержелеят ми се спомените вече. По-дългите неща на Бейв пък май ни бяха уплашили колко са дълги…)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *