Библиотека Романия
Автор: различни
Издател: Изток-Запад 2012 – 2014
В последните няколко месеца ме налегна някакво желание пак да задълбая в извори от средните векове, особено в носталгично любимият ми Артуриански цикъл. За щастие тъкмо бях събрал осемте томчета от „Библиотека Романия“ на издателство Изток-Запад и захванах поред да наваксвам с все още непрочетените шест от тях. Този пост първоначално беше замислен да покрие и осемте, но в последствие си поизмених плановете и затова последните три ще се появят в отделен пост по някое време по-нататък 🙂
В този си пост от миналата година бях споменал за малката книжка на Роджър Ланслин Грийн „Крал Артур“, която беше първият ми сблъсък с артурианските легенди. В основата си тя беше адаптирана основно от уелския Мабиногион и „Смъртта на Артур“ на Томас Малори. Благодарение на издателство Изток-Запад и осем томната Библиотека Романия имаме възможност да се запознаем с някои от вдъхновенията на Малори, както и с още няколко произведения от 13 век.
1. Заглавие: Роман за Граала
Автор: Робер дьо Борон
Издадена – 2012
„Роман за Граала“ представлява малко по-късната адаптация в проза на романите в стихове на Робен дьо Борон „Йосиф“ и „Мерлин“; адаптация, създадена в началото на 13 век от неизвестен автор и допълнена с трета част, „Персевал“ и представляваща според предговора първата художествена проза на френски език. Темата, както е видно от заглавието, е Светият Граал и пазителите му, родът на Йосиф Ариматейски, но също така и животът на Мерлин, Персевал (Пърсивал, Парсифал – транскрипциите са различни в различните издания, но става дума за един и същи персонаж), както и разбира се Крал Артур и ролята на Рицарите на Кръглата маса в търсенето на Граала. Първата част е с изцяло библейска същност и разказва за събитията след Възкресението, довели до ролята на Йосиф на пазител на Граала и преселването на рода му, както и самоличността на бъдещия Крал Рибар. Втората част е посветена на раждането и славата на Мерлин, който е създаден като мъдрец, способен да вижда ясно и миналото, и бъдещето, безкрайно далеч от съвременните магьосници, а третата – на Парсифал и последващото намиране на Граала и изцелението на Ранения Крал. В тези последни две части са наченките на немалко основни теми и сюжети от артурианските легенди (преди, по време и след управлението на Артур), но не всичко е каквото ще стане в бъдещите интерпретации. Например Ланселот и Екскалибур са само загатнати и са далеч от формите, в които са най-известни, Галахад и дамата от езерото не са добавени още, а Мордред също е доста по-различен, от колкото ще добие известност. Но пък присъстват нахлуване във Франция и война с Римската империя (?! ), каквито в популярните съвременни трактовки няма.
На по-дълбоко ниво, книгата е изпълнена с изключително силна и дълбока християнска символика, която далеч не винаги е разбираема, и е очевидно в кой период е създаден „Романа“. Въпреки това, тук там все още се откриват келтски или по-общи езически мотиви, особено връзката с Другия свят от пред християнските времена. Очевидно е също и че родината на текста е Франция; повечето имена са с френска трактовка, в следствие на което Гауейн е Говен, Вортигерн – Вертижие, а Хенгист – Енджис.
Встрани от всичко останало, много забавно ми дойде не особено положителното отношение към целомъдреността на свещениците (т.е. силно отсъстваща, редом със съпружеската вярност), както и към мисловните способности на рицарите. Донякъде може би очаквано, към рицарското съсловие очакванията са други, но все пак е очевидно. За финал, много бих се радвал и ще ми е интересно да науча на какво историческо събитие са базират някои от описаните дела, но надали някога ще разберем.
2. Заглавие: Куртоазни новели (ле)
Автор: Мари дьо Франс
Издадена – 2012
Текстът е взет от съществуващия пост тук.
Мари дьо Франс отново е загадъчна личност – знае се, че е живяла и творила през втората половина на 12 век, в двора на известен монарх от периода (не се знае с абсолютна сигурност кой точно е монархът, но се предполага и приема, че е кралят на Англия Хенри ІІ Плантагенет). На въпросния монарх са посветени и 12те куртоазни новели, на които тя е автор.
Според предговора и бележките в книгата, тези новели се явяват и начало на специфичен жанр, наречен „ле“, и са явление за сравнително кратък период и съжителстват редом с рицарските епоси от периода. Това са произведения изцяло в стихотворна форма, с обща тема любовта във възвишената й форма, а сюжетите са базирани и на легенди основно от Бретан, но с влияния още от Нормандия и Уелс. Досега не бях чел точно такива произведения, но ми беше интересно, и бих пробвал пак.
Доста лаконично се получи, та затова нека похваля и прекрасното издание – твърди корици, хубава хартия, добър превод и богати бележки и коментари. Дано и другите книги от библиотека Романия на „Изток-Запад“ са с такива издания.
3. Заглавие: Тристан и Изолда. Ранни творби
Автори: различни
Издадена – 2013
Не съм голям почитател на легендата за любовта на Триста и Изолда, затова и не съм най-подходящият човек да говори за нея. Освен това сюжетът й е достатъчно известен, за да се налага да го преразказвам, а и също така го има синтезиран в предговора на иначе прекрасно оформеното томче. Самото то съдържа общо пет текста в поетична форма, разказващи различни етапи от перипетиите на двамата влюбени и приближените им. Един от въпросните текстове, „Орлови нокти“ на Мари дьо Франс го има и в „Куртоазни новели“, а двата анонимни ръкописа съответно от Оксфорд и Берн се занимаван с един и същи епизод. Последните два, съответно откриващият текст на Берул и затварящият текст на Томас са най-дълги като обеми и обхващат най-продължителни периоди. Общото и в петте е, че изобилстват от дълги монолози в мерена реч, като и петте демонстрират, че всъщност мисленето през 12-13 век в някои аспекти не е било по-различно от съвременното. Определено обаче не съм най-правилният адресат на точно това заглавие, затова спирам дотук.
4. Заглавие: Ерек и Енида
Автор: Кретиен дьо Троа
Издадена – 2013
„Ерек и Енида“ е най-старата от петте запазени творби на Кретиен дьо Троа и се възприема като един от първите рицарски романси и може би първообразът на жанра за странстващия рицар. Също в стихотворна форма и също с немалък фокус върху куртоазната любов и зараждащият се жанр, посветен на нея. В близо 7000 стиха са разказани приключенията и изпитанията на двамата влюбени от заглавието, като освен героични подвизи има и изпитания на съпружеска вярност, почтеност и лоялност.
На български сюжетът е в някаква степен познат от преди и от книжка на Роджър Ланслин Грийн „Крал Артур“, както и от Мабиногион. В първата има глава, посветена на Герайнт и Енид, а във втората е легендата „Герайнт, син на Ербин“ – всъщност последните три глави от „Мабиногион“ са уелски версии на романите на Кретиен „Ерек и Енида“ („Герайнт, син на Ербин“), „Ивен, рицарят с лъва“ („Господарката на вълшебния извор“) и „Персевал или разказ за Граала“ („Передур, син на Еврауг“). Дали обаче уелските истории са преразказ на Кретиен, или пък едновременно са черпили от един и същ източник не е ясно и не вярвам някога да стане, но влиянието на келтската култура върху творчеството на Кретиен е солидно и осезаемо. Бележките в настоящето издание също спомагат то да се усети.
5. Заглавие: Търсенето на Светия Граал
Автор: Анонимен
Издадена – 2013
Текстът е взет от съществуващия пост тук.
Едно време, преди десети ноември още, на български беше преведена адаптацията на Роджър Ланслин Грийн на артурианските легенди, под името „Крал Артур“. Много я обичах като малък, и до ден днешен пазя добри спомени за нея. По-късно научих, че тя се базира на други, по-стари от нея текстове (което впрочем е напълно нормално), най-вече на Мабиногион и „Смъртта на Артур“ на Томас Малори. Е, книгата, която е обект на това писание, пък е едно от вдъхновенията на Малори, и покрай него, и на Грийн – много от случките вътре вече ми бяха познати.
По същество, „Търсенето на Светия Граал“ е част от анонимния цикъл „Ланселот и Граала“ (наричан още Артуровска вулгата, Ланселот в Проза), който датира от 13 век и е създаван във Франция. Цикълът се състои от пет части, написани в проза, за разлика от предхождащото ги творчества на Кретиен дьо Троа например, „Търсенето…“ е четвърта. Авторът е неизвестен, а предполагаемият автор Уолтър Мап, споменат в края на текста, се смята, че няма нищо общо с текста и е посочен за такъв заради известността си. Недоказана хипотеза е и че авторът е цистерциански монах, заради силно застъпените в текста ценности на цистерцианския орден –бедност, молитва, труд, Христово войнство. Повече подробности има в чудесния предговор към самото издание.
Сюжетно, романът пресъздава приключенията на най-известните рицари на Кръглата маса, които, след като стават свидетели на появата на Светия Граал в Камелот, дават обет да го намерят и поемат на дълго търсене, в което мнозина ще се изгубят живота си, още повече ще се провалят, и само малцината най-достойни ще успеят да достигнат до целта.
„Търсенето…“ в същината си е рицарски роман, но с някои разлики – при все, че девойки и дами изскачат регулярно, няма подвизи в тяхно име, всичко се извършва в името на ултимативната цел намирането на Светия Граал. Също и поведението на рицарите е силно подчинено на строг християнски морал, и най-малкото прегрешение се наказва незабавно и сурово. За мен обаче, при все привързаността ми към артурианския цикъл, текстът ми беше тежък за четене, изпълнен е с безкрайно много символика и тълкуването й от множеството удобно срещащи се и всезнаещи отшелници отнема по няколко страници. В този ред на мисли, ако приемем, че книгата действително отразява начина на мислене през 13 век, това хич не говори добре за отношението към мисловния капацитет на рицарското съсловие. Предвид, че е превод от френски, тук познатите от досега издаваните на български книги по темата персонажи на пръв поглед могат да се сторят странни – имаме Говен, Галаад, Персевал и Боорт вместо Гауейн, Галахад, Пърсивал и Борс, но това е нормално.
В крайна сметка, доволен съм, че прочетох „Търсенето на Светия Граал“, от една страна за обща култура, от друга, заради интересите ми към периода, от трета, заради спомените. Истина е обаче, че за навикналия на съвременни текстове читател може да се окаже тежка и непривична за четене, но това не бива да звучи като критика, защото не е.
Всичките осем тома са оформени великолепно – твърди корици, хубава хартия, добър превод и богати бележки и коментари. Със сигурност за който има афинитет към периода и творчеството от тогава, книгите са задължителни.