Заглавие: Швейк в руски плен
Автор: Карел Ванек
Издател: ИК Труд 1998
Ненавременната кончина на Ярослав Хашек в началото на 1923та остава „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ недовършена и приключваща още преди той да е успял да влезе в сражение. Но поради силния читателски интерес още следващата година Карел Ванек, опирайки се на оставени материали, коментари, насоки и вече публикувани разкази, дописва историята под името „Швейк в руски плен“ и така имаме възможност да станем свидетели на как точно Швейк бива заловен от руснаците и какво му се случва в плен и по време на революциите в Русия.
Привидно, „Швейк в руски плен“ не се различава особено от първата книга. Започва точно от там, където завърши предишната, със същото изречение, повечето от персонажите са налице и тук, Швейк отново е замесен в практически безумни случки, за някои от които даже не е виновен, запасът му с всевъзможни истории отново е неизчерпаем. Сред новите персонажи най-запомнящ се е хитрият и практичен бивш оберкелнер Хоржин, чиито планове в повечето случаи завършват успешно, но като се издънят, е запомнящо се. Предвид заглавието, напълно очаквано фокусът от абсурдите в Австро-Унгария се измества върху абсурдите в царска Русия, където ситуацията е, хм, доста трагикомична, но с акцент върху трагедията – безобразна корупция, мизерия и простащина, превъзхождаща тази в Австрия. Особено при военните, кражбите и злоупотребите са повече правило, от колкото всичко останало. А отношението към пленниците е изненадващо – никакъв ред, шанс за злоупотреба от страна на военнопленниците огромен, за бягство – също. Къде да се отиде след това е вече друг въпрос.
Според биографичната справка в края, Ванек, също като Хашек, е воювал на източния фронт и е бил в руски плен, тоест е почти сигурно, че добавя и лични впечатления от видяното. От друга страна обаче сякаш нещо не достига спрямо първата част, нещо липсва – и това донякъде е нормално, все пак авторът е друг. Също така, за разлика от първата книга, действието върви чувствително по-стегнато, а с наближаването на изненадващо минорния и тягостен, при все привидно позитивен, завършек даже се забързва. Самият Швейк също вече е малко по-различен, една идея по-сериозен – преди не можеше да се разбере дали наистина е добродушен наивник или гениален манипулатор, сега е по-праволинеен. Постоянната тема за храната и/или липсата й е налице и тук, но „Швейк в руски плен“ е и доста по-откровена и натуралистична, и отново изобщо не е подходяща за малки деца.
Истинският недостатък обаче е в българското издание, но се открива чак към края на издателския послеслов. Става дума за следната част от следното изречение – „с известни съкращения за нейно добро, надяваме се“. Не се наемам да кажа как се е отразило на доброто на книгата въпросното съкращаване, не знам и колко точно е съкратено (подозирам, че към края има доста, но не мога да съм сигурен), но личното ми разбиране е категорично против подобен подход, освен в случай на адаптация под една или друга форма, и то невинаги. От съкращаване до цензура разликата понякога се размива и е трудно доловима. Така че, не се очертава скоро да подкрепя подобен подход.
„Швейк в руски плен“ не е толкова популярна колкото именития си предшественик, и това може би е закономерно, а може би не. Все пак и тя има своите достойнства и ако човек не се заглежда много е наистина солидно продължение и завършек. Отново с илюстрации от Йозеф Лада, българското издание освен по антикварни сергии или сайтове вече е доста трудно откриваемо, бидейки единственото такова.