Унищоженият

Заглавие: Унищоженият
Автор: Алфред Бестър
Издател: Издателска къща „Галактика“ 1992 (Библиотека „Галактика“ №108)

Един от последните представители на славната Библиотека „Галактика“ от осемдесетте в лицето на „Унищоженият“ е и първият носител на наградата Хюго през далечната 1953та. Предполагам вече е ясно, че става дума за класическа научна фантастика, която, ако се абстрахираме от някои технологични описания, буквално крещящи 50те, звучи доста съвременно. Освен чисто фантастичният елемент, налице е и силно застъпен криминален такъв.

Двадесет и четвърти век. Човечеството е излязло отдавна в космоса, а с появата и навлизането на така наречените еспери достига невиждани висини и откъм прогрес, и откъм сигурност – есперите са телепати, които спореди степента на умение са способни да усещат емоции и мотиви за най-ниското ниво еспери, докато най-способните, първо ниво, са способни дори да четат мисли. Въпросните есперски умения обуславят липсата на престъпност, която просто няма как да се случи, когато наколо винаги има някой, способен да най-малкото да усети намисленото. Но Бен Райх, младен и свръх амбициозен собственик на търговският картел „Монарх“, има точно престъпни намерения, свързани с конкурентния картел „Д`Кортни“ и в частност собственикът му, застаряващият Крей Д`Кортни. Въпросната конкуренция е на път да съсипе „Монарх“ и Райх е до такава степен обсебен от омразата си, че започва да сънува кошмари и преследващ го безлик човек, и за капак не успява да възприеме правилно положителният отговор на предложението за сливане, което отправя. Вследствие на което Райх предприема сложен и рисков план да убие Крей Д`Кортни и да погълне компанията му. План, който привидно успява – но внезапната поява на неочакван свидетел почти компрометира усилията на Райх, и освен това привлича върху случая вниманието на полицейския префект Линкълн Пауъл, първо ниво еспер. Започналата надпревара между двамата няма да остане без победител.

Хубава фантастика, с добре изграден, логичен и убедителен свят, но криминалният елемент не ми се стори съвсем на висота. Ритъмът на действие също вървеше добре, но към края самият сюжетен не ми дойде съвсем убедителен и развръзката беше от класически тип не съвсем убедителна. Все пак, книгата беше приятна и интересна за четене и това, че я проточих толкова време, се дължи на навика ми да чета поне две книги едновременно, плюс няколко времеотнемащи ангажимента.

This entry was posted in books, sci-fi. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *