Отвъд стената на съня

Заглавие: Отвъд стената на съня
Автор: Х. Ф. Лъвкрафт
Издател: Ибис 2015

За Хауърд Филипс Лъвкрафт съм писал и преди тук , затова сега няма да навлизам в подробности. Няма да навлизам и в биографични детайли, лесно откриваеми са, а и Лъвкрафт вече би трябвало да е достатъчно познато име в България. Затова, директно към настоящето прясно-прясно заглавие. „Отвъд стената на съня“ съдържа 15 непревеждани досега разказа, плюс един необявен на корицата бонус. Преводът и съставителството отново са на Адриан Лазаровски, който заслужава безкрайно уважение заради усърдието и постоянството си в предаването на трудната и специфична проза на Хауърд Лъвкрафт на родния ни език. Като добавим към това впечатляващата корица, дело на Петър Станимиров (за който не знае кой е той, има търсачки) и чудесното оформление на издателство Ибис, „Отвъд стената на съня“ се оказва чудесно попадение за тях.

Да минем на тема влияния, и в двете посоки. За влиянието на Лъвкрафт може да се говори много, и по-долу ще има малко и на тази тема. Това, което се чувствам длъжен да отбележа обаче, е фактът, че този път добиваме впечатление какви са били някои от влиянията върху самият Лъвкрафт. Едно от тях хич не е изненадващо – Едуард Плънкет, по-известен като Лорд Дансени, който е един от пионерите на жанра фентъзи, но е оказал влияние и върху ранния хорър с произведенията си от началото на 20 век. Другите две са по-спекулативни, но в някои от текстовете се откриват прилики с произведения на Едгар Бъроуз и Хенри Райдър Хагард. А конкретно за влиянието на самия Лъвкрафт, то е особено красноречиво как разказите „Гравюрата“ и „Дебнещият страх“ са повлияли на не един или два филма на ужасите…

Тъй като разказите са от различни периоди в творчеството на Лъвкрафт, трудно може да се говори за единен стил и особености на текста. И все пак, повечето разкази са от първо лице, с характерните за автора дълги и детайлни описания и съвсем малко пряка реч. Това, което този път ми се наби на очи с неприятен нюанс, бяха някои елементи на схематичност в сюжета – тоест, прилики между сюжетите на различнит текстове на Лъвкрафт не само от този сборник (например „Дебнещият страх“ напомня и за „Сенки над Инсмут“, и за „Шепнещият в тъмнината“), които от своя страна водят и до предвидимост на сюжета. Връзката с Ктхулу цикъла на немалко места я няма изобщо, което е нормално, но за сметка на това изненадващо тук са, поне по мое мнение, двата най-страшни текста на Лъвкрафт, с които съм се сблъсквал – а именно неколкократно споменатият „Дебнещият страх“ и „Съновидения във вещерския дом“. На тези двата се уплаших наистина.

И за всеки от разказите по малко:

1. Отвъд стената на съня (Beyond the Wall of Sleep) – заглавният разказ е и един от най-старите текстове в сборника и от най-влиятелните. Понякога и най-неочакваните хора са способни на изненади, особено когато сънищата им далеч не са каквото обикновено са сънищата. И когато не са съвсем техни.
2. Къщата (The Shunned House) – хорър класика с влияние от класическа история с върколаци от 16 век във Франция, с тема върнали се от мъртвите. Трактовката на чудовищата беше интригуваща.
3. Котките на Ултар (The Cats of Ulthar) – ето тук например е видно влиянието на Лорд Дансени. Кратък и подобен на басня разказ с библейски уклон и прилика с Древен Египет.
4. В стените на Ерикс (In the Walls of Eryx) – а ето един от по-нетипичните текстове, който е по-скоро фантастика от много старата школа, когато Венера е била приемана като покрита с джунгли и населена планета, криеща непознати и смъртоносни тайни. Финалът е доста зловещ.
5. Обреченият Сарнат (The Doom that Came to Sarnath) – още един текст от ранните на Лъвкрафт със силно влияние от Лорд Дансени. Отмъщението може да се забави, но е неизбежно…
6. Артър Джърмин (Facts Concerning the Late Arthur Jermyn and His Family) – тук пък е видно влиянието от Бъроуз и Хагард. Една експедиция в Африка е белязала целият род Джърмин, а сега последният му представител Артър се опитва да разбере защо. Но някои тайни е по-добре да си останат такива.
7. Гравюрата (The Picture in the House) – а това колко вариации е имало през годините… Лошо време, пороен дъжд, самотно стърчаща западнала къща с изненадваща библиотека и доста странен обитател, който е приел една от смущаващите си книги твърде насериозно.
8. Звярът от пещерата (The Beast in the Cave) – най-старият разказ изобщо в сборника, писан още в младежките години, но публикуван доста по-късно. Самоволните отклони от спелеологическите ескпедиции понякога водят до изненади.
9. Улицата (The Street) – Историята на една улица през вековете от появата си през ранната колонизация на Америка до след Първата световна война. Както и фактът, че въпросната улица не може да приеме тежкото си настояще.
10. В криптата (In the Vault) – Отново на тема неизбежното възмездие, дори и от отвъдното, но този път е напълно заслужено.
11. Той (He) – И отново на тема възмездие от отвъдното, този път със змесени индианци.
12. Съновидения във вещерския дом (The Dreams in the Witch House) – Един от най-късните разкази, типичен зрял Лъвкрафт, и един от двата най-страшни. Вещица, избягала от гоненията в Салем, е намерила нов подслон, където е продължила зловещите си занимания. 200 години по-късно къщата, в която е живяла, се отдава под наем, само че лошата й слава май е съвсем заслужена, както и връзката с немалко тайнствени безследни изчезвания.
13. Неназовимото (The Unnamable) – Не е лошо като обсъждаш страховити теми да си подбираш къде го правиш. И кога. Както и да си имаш едно наум с проверките на казаното…
14. Краят на човечеството (Till A’the Seas) – История с внушителен, трагичен и безнадежден мащаб. Климатични промени и приближаване до слънцето, този път няма враг освен самата вселена и невъзможната адаптация.
15. Дебнещият страх (The Lurking Fear) – „Дебнещият страх“ бе заглавието на първата книга с разкази на Лъвкрафт, издадена от Орфия в началото на 90те, но едноименният разказ не бе включен вътре (за сметка на това включените три бяха убийствени). Сега вече го има и него на български, в целия му ужас, това е един от най-страшните и графично-кървави текстове на Лъвкрафт изобщо. Дегенерацията е честа тема в творчеството му, но тук е доведена от отвращаващи размери.
16. Кошмарът в Дънуич (The Dunwich Horror) – А това е споменатият необявен бонус, появил се за първи път във впечатляващо комбинираният тематичен сборник “Двойната сянка”. Класически лъвкрафтов хорър, с космически ужаси и създания, които е по-добре да не припарват към Земята. Но странното и твърде особено семейство Уейтли от затънтеното градче Дънуич има други намерения по въпроса.

This entry was posted in books, Horror, old school, sci-fi. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *