Заглавие: Хотел „При загиналия алпинист“
Автори: Аркадий и Борис Стругацки
Издател: Инфодар 2009
Един случаен коментар в Goodreads ми подейства като стимул да се хвана и набързо да препрочета „Хотел „При загиналия алпинист““. За моя изненада се оказа, че съм позабравил част от детайлите, при все, че я четох сравнително наскоро за първи път, т.е. преди няколко години…
Полицейският инспектор Петер Глебски пристига на почивка в самотен хотел в планинска долина, носещ доста потискащото име „При загиналия алпинист“; както се разбира, по действителен случай. Още от самото начало другите посетители изглеждат и се държат странно, случват се и един-два необясними инцидента, а за капак паднала лавина откъсва долината и хотела от останалия свят. И точно тогава пада и първият труп.
На базата на горното, човек би останал с впечатление, че става дума за класически криминален роман, което е донякъде изненадващо предвид статута на братя Стругацки като класици във фантастиката. И поне в началото няма да сгреши, особено предвид добре завъртяният елемент на мистериозност. Само че после нещата се обръщат изцяло. Първо, защото Глебски е всичко друго, но не и способен детектив – всъщност е по-скоро чиновник, занимаващ се с документни престъпления, който на всичкото отгоре не притежава особено въображение и дава вид на по-скоро демотивиран. После идва тънката нишка на привидно свръхестествен елементо, която накрая прераства в чиста фантастика на тема първи контакт с чужд разум. Като основна тема, типично за Стругацки е изборът и правото на такъв, както и последствията от въпросния избор и съвсем реалната възможност този избор да е погрешен. В това отношение ми навя спомени за трилогията за Прогресорите, само че Глебски не е нито Камерер, нито Тойво… При цялото ми старание, така и не успях да реша за себе си къде се развива действието, но всъщност това е по-скоро хубаво – чувството за неопределеност по-скоро ми харесва.
Изпитвам дълбоко уважение към творчеството на Аркадий и Борис Стругацки, въпреки че никога не съм сигурен, че разбирам напълно какво са искали да кажат. „Хотел „При загиналия алпинист““ все пак е от по-леката категория техни книги, но в никакъв случай не бих твърдял, че е лесна. Един Господ знае какво не съм успял да доловя.