Three Hearts and Three Lions

Заглавие: Three Hearts and Three Lions
Автор: Пол Андерсън (Poul Anderson)
Издател: Gollancz 2003 (Fantasy Masterworks Volume 40)

Сдобих се с „Three Hearts and Three Lions“ по същото време когато и с „The Well of the Unicorn”, но с оглед на факта, че последната по-скоро не ми хареса, настоящата се отложи за неопределено бъдеще. Което дойде сякаш по-скоро, от колкото очаквах. „Three Hearts and Three Lions“ е издадена за първи път като отделна книга през 1961ва, когато е разширена и оформена едноименната новела, публикувана през 1953та в списание. В наши дни има статут на класика, макар и не от най-популярните, а влиянието й е неоспоримо поне в няколко области. За мое щастие и на литературно ниво се оказа по вкуса ми.

Историята започва от името на неизвестен разказвач, може би авторът, предаващ историята на приятеля си Холгер Карлсен. Американски инженер от датски произход, в началото на Втората световна война той се завръща в Дания и се включва в съпротивата срещу нацистите. По време на операция, състояща се в прехвърлянето в Швеция на важен датски учен, Холгер е привидно прострелян – но като идва на себе си впоследствие, открива, че е пренесен в непозната му гора, а близо до него е внушителен кон, носещ средновековно бойно снаряжение, сред което е и щит с нарисувани на него три сърца и три лъва. Попаднал в паралелен свят, в който обаче магията съществува и Каролингските легенди са действителност, Холгер трябва да се открие кой е в действителност, да избегне клопките на Средния свят, да придобие древен меч преди противниците му да са го изпреварили и да помогне на силите на Реда да надделеят над поредното нашествие на силите на Хаоса. И всичко това без да има ясна представа откъде е в възможно да се научил да се сражава като рицар от средните векове и откъде знае езика на този нов свят…

В рамките на сравнително краткия обем са вплетени внушителна гама влияния, идващи от средновековна Западна Европа, но основно от Каролингските такива, така нареченият Mati?re de France. Светът на реда, този на хората, е разделен между Империята (най-вероятно Каролингската), и сарацините, а оттатък е Средния свят, обитаван от създанията на Хаоса, някои от които са типични представители на феите и елфите от предтолкиновия им вариант, когато все още са възприемани като опасни за хората и когато престой в техния свят от един ден в човешкия се оказва, че е продължил години. Всъщност Каролингската легенда е толкова добре вплетена в сюжета, че чак ми се прииска да се запозная повече с нея. Другият източник на влияние е неизменният Артуриански цикъл, като главният антагонист идва директно от там. Има и елементи от германски митове и легенди, както и немалко свръхестествени същества, които ще населят по-сетнешните фентъзи книги и игри. Ако се вярва на уикипедия, има и леко влияние от „Хобит“ на Толкин, а именно понятията Mirkwood и wargs, но ми се върти някакъв спомен, че въпросните са си част от нордическите саги.

А като влияние, оказало на бъдещите представители на жанра, най-очевидното е противопоставянето на оста Ред – Хаос. „Three Hearts and Three Lions“ е едно от вдъхновенията на Майкъл Муркок за Eternal Champion цикъла му, където той доразвива постоянно въпросното противопоставяне, а и Stormbringer е малко антипод на меча Cortana. Но истинското влияние се усеща в Dungeons and Dragons, където оста Ред – Хаос е комбинирана с оста Добро – Зло за появата на уклоните на персонажите. Директно от тук е и характеризацията на троловете, както и класа паладин – редом с цикъла „Умиращата земя“ на Джак Ванс „Three Hearts and Three Lions“ е едно от най-солидните вдъхновения върху Dungeons and Dragons, някои от резулатите от което са непроменени и до днес.

Доволен съм от „Three Hearts and Three Lions“, още повече, че досегашните ми сблъсъци с Пол Андерсън са полярни – „Операция Хаос“ ми беше допаднала, „Патрул във времето“ също, „Прокълнатият меч“ изобщо не. Може би е трябвало да я прочета по-отдавна, когато предполагам бих я възприел още по-добре и може би бих се потопил още по-успешно в нея. А може би не – всъщност предполагам, че точно по-слабото ниво на immersion спрямо публикуваният по същото време като първата новела „Властелинът на пръстените“ е причината да отстъпва по популярност. Всъщност такива сравнения по-скоро мисля, че са неуместни, при все, че „Three Hearts…“ отстъпва на „Властелинът…“ и като мащаб, и като worldbuilding. Но определено има какво да предложи и притежава доста собствени достойнства.

This entry was posted in books, fantasy, old school. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *