Априлска жътва

Posted on May 13, 2016 by Филип

Заглавие: Априлска жътва
Автор: Бранимир Събев
Издател: Ибис 2015

Това е трети пореден сборник с разкази на Бранимир, появил се с помощта на издателство Ибис и всъщност е една от малкото техни книги, която съм си купувал на въпросното – просто young adult вампирските истории не са ми по вкуса. Все пак хубавото е, че са се заели с качествени преиздавия на Стивън Кинг, пуснаха „Отвъд стената на съня“ на Лъвкрафт и подават ръка и на родни автори в лицето на Бранко.

По моему, „Априлска жътва“ е на нивото на предния, „Пустинния скорпион“, но с предимството да няма отявлено слаб разказ вътре, какъвто имаше в предния. Четиринадестте разказа вътре отново са жанрово разнообразни – има хорър, фентъзи, фантастика, но трудно бих казал, че хорърът е чак толкова доминиращ, колкото твърди и самият Бранимир. Но го има, и на места е от типа „мозък и черва навън“, който все още трудно го поглъщам. Тоест, графизъм има достатъчно, че и натурализъм, но в един от разказите, най-специфичният, това по-скоро работи срещу иначе хубавия текст. Налице е и неизменната страст на Бранко към големите пушкала в завидни количества и купища муниции и усърдното им използване. Друго, което отчитам като позитив, е наличието на повече разкази, развиващи се в България – само доказват, че ужасът може спокойно да работи и на родна почва, въпреки че не всичките са хорър.

Както вече стана дума, разказите са общо 14, поединично както следва.

1. Лъстиво сърце – уж хорър, но не непременно. Всъщност фетишът на разказвача беше изненадващо странен и не кървав. Не стана ясно откъде въпросният разказвач знае кой е Аспарух Лешников и продължава да ми е странно до колко се връзва със собственик на бардак в Лас Вегас, но какво пък.
2. Наемник – мрачновато и графично фентъзи, добро като цяло, макар и малко наивно. Все пак се надявам децата да направят кариерата, която гонят.
3. Водният град – поредна постапокалиптична история, за щастие без извънземни, но пък с чудовища. Градът от заглавието е полупотопен под водата, но частите над нея още помнят времето преди. Всъщност, меко казано помнят. А главният герой ще види принципите си поставени под сериозно изпитание.
4. Скрежко – разказ за любителите на котки, и особено на по-специални такива. Едно време бих се изсмял на подобна котешка привързаност, днес не толкова (и все пак продължавам да предпочитам кучета).
5. Големият двубой – най-земният от всички разкази, и този с потенциал да се превърне в най-силен такъв. Едно съревнование, което ще увенчае надпреварата между двама осмокласници, по думите на Бранимир, с доста автобиографични елементи. И без кървища или боеве.
6. Хотел „Макабър” – хорър с леко банален сюжет и прилична графичност. Като текст е изпипан, посветен на без време отишлия си общ приятел Адриан Лазаровски.
7. Сурат пазар – не, все още не става дума за извратен фейсбук. Всъщност е сносен киберпънк с отворен край. Първият от двата предстанителя на sci-fi жанра всъщност е доста добър текст, с далеч не невъзможна предпоставка да се случи.
8. Вярна и единствена – второто типично фентъзи, доста кратко. Варваринът в главната роля е особен с това, че вече е стигнал до етапа на преоценка и кротване в търсене на семейно огнище. Ако успее да си намери подходящата спътница в живота, разбира се.
9. Отмъщение – вторият sci-fi текст, както и заглавието подсказва, това е история за отмъщение на далечна и сравнително забутана планета, която обаче си има типично земни мафиоти да командват парада. Е, главният герой има сметки за разчистване с един от тях. А може би не само с него.
10. № 24 – още един разказ, развиващ се в България и с герои ученици, този път типичен хорър. Интерпретация на темата не всичко е това, което изглежда, като този път става дума за двама учители, пълна противоположност един на друг, но и двата криещи тайни. Първият от тях освен това е съсед на едно от децата.
11. Черните кучета – отново действието се развива в България, тема серийни убийци психопати. По мнение на автора, сигурно най-бруталният текст в сборника. Аз имам известни резерви дали точно той е най-бруталният, но е доволно графичен и черен, досущ като кучетата от заглавието.
12. Самак – съвсем кратка история на ловна тематика, но от гледна точка на дивеча. Но дали е дивеч наистина?
13. Странния случай със съдия Фолсъм – най-дългата история в сборника, издържана в духа на Лъвкрафт, По и Стоукър и адски приличаща стилово на първия. История на тема тайни общества в малко градче, които крият зловещи тайни. Ако беше полирано още малко стилово и го нямаше онзи елемент на графизъм към края, щеше да е най-доброто в сборника.
14. Априлска жътва – disturbing, very disturbing. Всъщност ако човек успее да се абстрахира от количествата трупове, разказът сериозно подтиква към размисъл, и то по не една или две теми. Силно вдъхновен от „Гняв“ на Стивън Кинг и от редицата случаи на стрелба в американски училища, но тук бройката жертви е направо зловеща.

В резюме, споменах, че един от разказите имат нужда от полировка, но всъщност това важи за всичките. Всъщност и една допълнителна добронамерена редакция би им се отразила добре и със сигурност би вдигнала качеството. Не че сега не ми харесаха повечето, но можеха да са и още по-добри. От друга страна, на съпругата ми сборникът й хареса още повече, та може и аз да си въобразявам.

Posted in books, fantasy, Horror, Български, разкази | Leave a comment

Warriors

Posted on April 21, 2016 by Филип

Заглавие: Warriors
Редактори: Джордж Р. Р. Мартин, Гарднър Дозоа
Издател: Tor Books 2010

“Warriors” е антология от разкази и кратки новели, съставена и редактирана от Джордж Р. Р. Мартин и Гарднър Дозоа. За разлика от наследника си “Rogues”(“Разбойници“) не е издавана на български. Общата тематика, както е видно и от заглавието, са воините, понякога не в най-прекия смисъл на думата, понякога са съвсем далеч или са воини чисто метафорично, и както е типично за подобни антологии, разказите са много различни помежду си, включително и до каква степен ми харесаха – имаше чудесни истории, имаше и доста посредствени, както и една-две откровено неприятни. Затова, три от пет е уместно, бих казал.

Отделните истории са, както следва:

• The King of Norway, Cecelia Holland – история за викинги, за пиянски хвалби и за битката при Йорундфиорд, с която започва и „Червеният змей“, за която стана дума и в предния пост. Средна хубост като качество, с нелоши описания на битките.
• Forever Bound, Joe Haldeman – история от вселената на „Вечната война“, военна фантастика, която всячески се опитва да клейми войната. Поне до колкото си спомням книгата. Историята тук е основно за загуба на бойни другари в едно не съвсем далечно бъдеще на още по-механизирана война, но като цяло не ме грабна особено.
• The Triumph, Robin Hobb – изненадващо нетипична история от Хоб, доста далеч от фентъзи жанра, в който я познавам. Това тук е историческа новела от Първата пуническа война, изпълнена с типичните за Робин Хоб отлично оформени персонажи и внимание към детайлите, съпроводено с познаване на историческите извори (аз например не знаех историята с гигантската змия). Вероятно образът на Марк Атилий Регул е по-различен от действителният, но е достатъчно грабващ, ведно с този на приятелят от детинство Флавий. В резултат, едно от най-добрите попадения в сборника.
• Clean Slate, Lawrence Block – а това пък е от тия, дето не ми допаднаха. Серийните убийци не са ми по вкуса, особено с мотивация като на героинята тук. И продължавам да смятам, че педофилията трябва да се наказва още по-строго.
• And Ministers of Grace, by Tad Williams – странна история в едно дистопично бъдеще, занимаваща се с религиозна индокртинация и свободна воля. Като го четох не го оцених подобаващо, но всъщност е от дълбоките текстове в антологията. От добрите също така.
• Soldierin’, Joe R. Lansdale – не помня къде бях чувал израза Buffalo Soldiers (т.е. негри на служба в редовната американска армия след гражданската война), но именно тук разбрах какво означава. Иначе разказът е приятен уестърн с циничен главен герой.
• Dirae, Peter S. Beagle – много странна история, която не съм сигурен до колко разбрах. Някой ден ще трябва да я препрочета.
• The Custom of the Army, Diana Gabaldon – до колкото разбрах, това е spin-off от основната серия на Диана Габалдон, Outlander. Само че, беше по-скоро скучна въпреки наглед изпипаната детайлност на света от времето на Седемгодишната война.
• Seven Years from Home, Naomi Novik – чиста фантастика, определено лъхаща на „Аватар“ и с доста подобен сюжет, който пък е силно повлиян от действителното колонизиране на Америка. Тук обаче, нещата завършват трагично за завоевателите.
• The Eagle and the Rabbit, Steven Saylor – Стивън Сейлър е познат у нас с първите три части от многологията си за Древен Рим Roma Sub Rosa, но настоящият текст не е част от нея, въпреки че пак се развива в Античността. Този път героят е един от последните оцелели картагенци след края на третата пуническа война и унищожаването на Картаген. Заловен от римски ловци на роби, принуден да участва в жестока игра, на която обаче е твърдо решен да промени правилата.
• The Pit, James Rollins – неочаквано затрогваща история за кучета и нелегални битки с отвлечени кучета. Привидно простата история всъщност хваща за гърлото, особено ако човек е гледал и обичал някога куче.
• Out of the Dark, David Weber – още от „Гарнизон Василиск“ имам резерви относно опита на Баен Буукс да повторят успеха на Лоис Бюджолд чрез Дейвид Уебър, сега се затвърдиха. Уебър е хванал баналната идея за извънземно нашествие и е успял да го докара до безумен завършек в един от двата най-дълги текста в антологията. Бързооборотен текст с нагарчащ послевкус.
• The Girls from Avenger, Carrie Vaughn – история за обучаващи се жени пилоти през ВСВ, една тренировъчна злополука с нещастен край и последвало я потулване. Историята обаче не стигна до никъде и до никакви последствия.
• Ancient Ways, S. M. Stirling – пост-апокалиптична история през 50те години на 21 век, развиваща се на неочаквано място, а именно Волжките степи десетилетия след Промяната, върнала света в средновековието. Изненадващо приятна, макар и клиширана история, пълна със забавни моменти от типа на руския казак с лък и стрели и червеноармейска каска на главата.
• Ninieslando, Howard Waldrop – уж история от ПСВ, но крайно неубедителна, на тема скрита общност под огневата линия на западния фронт, центрирана около говоренето на Есперанто. Както казах, никак не успя да ме убеди.
• Recidivist, Gardner Dozois – отново постапокалиптична история, макар и с друга обосновка, и със съвсем различен резултиращ свят и сюжет. Бих прочел повече истории в този свят.
• My Name is Legion, David Morrell – другата неочаквано затрогваща история. Този път темата е сблъсък между войници, довчера сражавали се рамо до рамо, както и кое всъщност е справедлива кауза. Със специалното участие на Френския чуждестранен легион.
• Defenders of the Frontier, Robert Silverberg – доста минорна история за граничен пост, изоставен да се оправя както намери за добре без връзка с централната власт. Не беше лошо.
• The Scroll, David Ball – категорично един от най-мрачните и потискащи текстове, които съм чел някога. И най-лошото е, че се опира на действителни събития и действителни личности – въпросният марокански кръволок наистина е съществувал и жестокостта му е била пословична, берберските пирати също са реалност, макар и май не особено политкоректна в наши дни. Определено не е моят тип текст, макар че ми затвърди някои убеждения.
• The Mystery Knight: A Tale of the Seven Kingdoms, George R. R. Martin – а това е третата част от страничната история за Дънк и Ег, развиваща се в света на „Песен за огън и лед“, и през 2010та е било първото нещо, появило се в тази вселена след пет годишна пауза. Един Господ знае дали ще видим някога четвърта част, на фона на пословичната мудност на Мартин – преди 6 години тази история беше оправдание за бавенето на „Танц с дракони“, днес се появиха още 2-3 покрай „Ветровете на зимата“, която също не се знае кога изобщо ще се появи, ако изобщо. Но както и да е, самият разказ е история за сватба и турнир в Близнаците, но този път жертвите са чувствително по-малко от другата известна сватба там. Както и за заговори, незаконни наследници и една Ръка на краля, който явно и ма доста интересна кариера през цялата хронология на поредицата. Като цяло интересна история, която обаче винаги ми е служела като залъгалка наместо основните томове. Особено предвид, че нито втория, нито третия разказ ми допаднаха по начина, по който го направи The Hedge Knight.

Posted in books, разкази | Leave a comment

Викингите (трилогия) – „Земя на дървени богове“, „Народът на зората“, „Жертвен дим“

Posted on April 1, 2016 by Филип

Заглавие: Викингите (трилогия) – „Земя на дървени богове“, „Народът на зората“, „Жертвен дим“
Автор: Ян Фридегорд
Издател: Делакорт 2015

Още в началото е редно да се отбележи, че голямото заглавие „Викингите“, под което е издадена трилогията, всъщност е леко подвеждащо. Първо, защото доколкото разбрах трилогията всъщност няма обединяващо я име, и второ, защото викингите и походите им са само странично присъствие в цялата картина. Една от причините за използването му все пак е, че действието се развива в Скандинавия по време на викингската епоха, а другата и може би по-тривиална и специфично за българския превод е да се монетаризира популярността на викингските сериали в момента. Целият този пасаж обаче не бива да се приема като коментар относно качествата на самата книга, за тях сега.

Както вече стана ясно, това е трилогия, издадена в един том, и състояща се от следните три романа – „Земя на дървени богове“, „Народът на зората“ и „Жертвен дим“. Също така вече споменах и че мястото на действието е Скандинавия, но доста ограничено – областта около древния търговски град Бирка в днешна Швеция и Упсала, по време на викингската епоха, макар и определимо само косвено кога точно (предполагам първата половина на девети век, но за по-точно определяне би трябвало човек да познава доста по-добре движенията на свеи и дани и конфликтите между тях). Третата особеност, за която споменах по-горе, е маргиналната роля на викингите. Тях пак ги има, най-вече в ролята им на земеделци, участващи в набези през лятото, но в основата на действието са робите им, и в частност един от тях. Въпросният роб е Холме, майстор ковач, чиято история започва в нощта, в която се ражда дъщеря му. Осъдена от господаря му вожд да бъде изоставена в гората на дивите зверове, Холме избягва, намира и спасява детето, а после спасява и майката. Следващите години минават в безкрайна борба за място под слънцето на цялото семейство, да запазят свободата и положението си, които впоследствие прерастват и в грижа за другите роби в скандинавското общество. И на този фон идващото от юг християнство добавя нов елемент в конфликта, когато е прието от някои представители на високите класи в Бирка.

Особено във втората книга, животът на робите и опитите за постигане на свободата им са централна тема, която н повечето време засенчва всичко останало. В един момент не можех да се отърва от натрапчиви асоциации със „Спартак“, които впоследствие затихнаха в третата книга. Другата основна тема естествено е борбата между местното езичество и навлизащото християнство, но извън общата картина, не се навлиза в големи детайли нито за едното, нито за другото, като дори не се използват имена за местните богове. Подозирам наличието на значително количество символика, което обаче не мога да определя категорично.

На чисто литературно ниво трилогията е странна. Пряката реч е много малко, като цяло почти отсъстваща и като я има е съвсем кратка. Освен това, въпреки че по страниците се появяват немалко персонажи, твърде малко от тях са споменати с лични имена, сещам се за шест, два от които в един момент загиват. Споменавайки имена, освен персонажи не се използват такива и за местние божества и дървените им идоли, нито за местности или градове. Ако не беше анотацията, не вярвам, че щях да разбера, че градът, където се развива действието е Бирка. Е, Упсала е по-лесно разпознаваемо място. И да се върна за момент към персонажите, но един от тях, жената на Холме Ауси, е доста странен и объркан такъв, чиито действия на моменти изглеждат доста нелогични.

Трилогията е публикувана през 40те години на миналия век, горе долу по едно и също време с „Червеният змей“ на Франс Бенгтсон (много любима ми и доста популярна в България по едно време), като двете имат немалко сходства по между си. Но трилогията на Ян Фридегорд се развива на по-ранен исторически етап и за огромно съжаление, е изцяло лишена от хумористичната нотка в „Червеният змей“. Сред положителните прилики обаче са страхотните природни картини и описания, в които имам усещането, Фридегорд се е справил по-добре. Направо може да почувстваш и красотата, и суровостта на северната природа.

За финал, да си кажа в прав текст, защото може и да не си е проличало – всъщност много харесах трилогията на Ян Фридегорд. Даже повече, от колкото очаквах, особено на фона на минималната пряка реч. Не знам дали щеше да стане така, ако знаех предварително, но пък е хубаво от време на време и изненади да има, особено приятни.

Posted in books, history novel, средновековие | Leave a comment