Заглавие: Warriors
Редактори: Джордж Р. Р. Мартин, Гарднър Дозоа
Издател: Tor Books 2010
“Warriors” е антология от разкази и кратки новели, съставена и редактирана от Джордж Р. Р. Мартин и Гарднър Дозоа. За разлика от наследника си “Rogues”(“Разбойници“) не е издавана на български. Общата тематика, както е видно и от заглавието, са воините, понякога не в най-прекия смисъл на думата, понякога са съвсем далеч или са воини чисто метафорично, и както е типично за подобни антологии, разказите са много различни помежду си, включително и до каква степен ми харесаха – имаше чудесни истории, имаше и доста посредствени, както и една-две откровено неприятни. Затова, три от пет е уместно, бих казал.
Отделните истории са, както следва:
• The King of Norway, Cecelia Holland – история за викинги, за пиянски хвалби и за битката при Йорундфиорд, с която започва и „Червеният змей“, за която стана дума и в предния пост. Средна хубост като качество, с нелоши описания на битките.
• Forever Bound, Joe Haldeman – история от вселената на „Вечната война“, военна фантастика, която всячески се опитва да клейми войната. Поне до колкото си спомням книгата. Историята тук е основно за загуба на бойни другари в едно не съвсем далечно бъдеще на още по-механизирана война, но като цяло не ме грабна особено.
• The Triumph, Robin Hobb – изненадващо нетипична история от Хоб, доста далеч от фентъзи жанра, в който я познавам. Това тук е историческа новела от Първата пуническа война, изпълнена с типичните за Робин Хоб отлично оформени персонажи и внимание към детайлите, съпроводено с познаване на историческите извори (аз например не знаех историята с гигантската змия). Вероятно образът на Марк Атилий Регул е по-различен от действителният, но е достатъчно грабващ, ведно с този на приятелят от детинство Флавий. В резултат, едно от най-добрите попадения в сборника.
• Clean Slate, Lawrence Block – а това пък е от тия, дето не ми допаднаха. Серийните убийци не са ми по вкуса, особено с мотивация като на героинята тук. И продължавам да смятам, че педофилията трябва да се наказва още по-строго.
• And Ministers of Grace, by Tad Williams – странна история в едно дистопично бъдеще, занимаваща се с религиозна индокртинация и свободна воля. Като го четох не го оцених подобаващо, но всъщност е от дълбоките текстове в антологията. От добрите също така.
• Soldierin’, Joe R. Lansdale – не помня къде бях чувал израза Buffalo Soldiers (т.е. негри на служба в редовната американска армия след гражданската война), но именно тук разбрах какво означава. Иначе разказът е приятен уестърн с циничен главен герой.
• Dirae, Peter S. Beagle – много странна история, която не съм сигурен до колко разбрах. Някой ден ще трябва да я препрочета.
• The Custom of the Army, Diana Gabaldon – до колкото разбрах, това е spin-off от основната серия на Диана Габалдон, Outlander. Само че, беше по-скоро скучна въпреки наглед изпипаната детайлност на света от времето на Седемгодишната война.
• Seven Years from Home, Naomi Novik – чиста фантастика, определено лъхаща на „Аватар“ и с доста подобен сюжет, който пък е силно повлиян от действителното колонизиране на Америка. Тук обаче, нещата завършват трагично за завоевателите.
• The Eagle and the Rabbit, Steven Saylor – Стивън Сейлър е познат у нас с първите три части от многологията си за Древен Рим Roma Sub Rosa, но настоящият текст не е част от нея, въпреки че пак се развива в Античността. Този път героят е един от последните оцелели картагенци след края на третата пуническа война и унищожаването на Картаген. Заловен от римски ловци на роби, принуден да участва в жестока игра, на която обаче е твърдо решен да промени правилата.
• The Pit, James Rollins – неочаквано затрогваща история за кучета и нелегални битки с отвлечени кучета. Привидно простата история всъщност хваща за гърлото, особено ако човек е гледал и обичал някога куче.
• Out of the Dark, David Weber – още от „Гарнизон Василиск“ имам резерви относно опита на Баен Буукс да повторят успеха на Лоис Бюджолд чрез Дейвид Уебър, сега се затвърдиха. Уебър е хванал баналната идея за извънземно нашествие и е успял да го докара до безумен завършек в един от двата най-дълги текста в антологията. Бързооборотен текст с нагарчащ послевкус.
• The Girls from Avenger, Carrie Vaughn – история за обучаващи се жени пилоти през ВСВ, една тренировъчна злополука с нещастен край и последвало я потулване. Историята обаче не стигна до никъде и до никакви последствия.
• Ancient Ways, S. M. Stirling – пост-апокалиптична история през 50те години на 21 век, развиваща се на неочаквано място, а именно Волжките степи десетилетия след Промяната, върнала света в средновековието. Изненадващо приятна, макар и клиширана история, пълна със забавни моменти от типа на руския казак с лък и стрели и червеноармейска каска на главата.
• Ninieslando, Howard Waldrop – уж история от ПСВ, но крайно неубедителна, на тема скрита общност под огневата линия на западния фронт, центрирана около говоренето на Есперанто. Както казах, никак не успя да ме убеди.
• Recidivist, Gardner Dozois – отново постапокалиптична история, макар и с друга обосновка, и със съвсем различен резултиращ свят и сюжет. Бих прочел повече истории в този свят.
• My Name is Legion, David Morrell – другата неочаквано затрогваща история. Този път темата е сблъсък между войници, довчера сражавали се рамо до рамо, както и кое всъщност е справедлива кауза. Със специалното участие на Френския чуждестранен легион.
• Defenders of the Frontier, Robert Silverberg – доста минорна история за граничен пост, изоставен да се оправя както намери за добре без връзка с централната власт. Не беше лошо.
• The Scroll, David Ball – категорично един от най-мрачните и потискащи текстове, които съм чел някога. И най-лошото е, че се опира на действителни събития и действителни личности – въпросният марокански кръволок наистина е съществувал и жестокостта му е била пословична, берберските пирати също са реалност, макар и май не особено политкоректна в наши дни. Определено не е моят тип текст, макар че ми затвърди някои убеждения.
• The Mystery Knight: A Tale of the Seven Kingdoms, George R. R. Martin – а това е третата част от страничната история за Дънк и Ег, развиваща се в света на „Песен за огън и лед“, и през 2010та е било първото нещо, появило се в тази вселена след пет годишна пауза. Един Господ знае дали ще видим някога четвърта част, на фона на пословичната мудност на Мартин – преди 6 години тази история беше оправдание за бавенето на „Танц с дракони“, днес се появиха още 2-3 покрай „Ветровете на зимата“, която също не се знае кога изобщо ще се появи, ако изобщо. Но както и да е, самият разказ е история за сватба и турнир в Близнаците, но този път жертвите са чувствително по-малко от другата известна сватба там. Както и за заговори, незаконни наследници и една Ръка на краля, който явно и ма доста интересна кариера през цялата хронология на поредицата. Като цяло интересна история, която обаче винаги ми е служела като залъгалка наместо основните томове. Особено предвид, че нито втория, нито третия разказ ми допаднаха по начина, по който го направи The Hedge Knight.