Викингите (трилогия) – „Земя на дървени богове“, „Народът на зората“, „Жертвен дим“

Заглавие: Викингите (трилогия) – „Земя на дървени богове“, „Народът на зората“, „Жертвен дим“
Автор: Ян Фридегорд
Издател: Делакорт 2015

Още в началото е редно да се отбележи, че голямото заглавие „Викингите“, под което е издадена трилогията, всъщност е леко подвеждащо. Първо, защото доколкото разбрах трилогията всъщност няма обединяващо я име, и второ, защото викингите и походите им са само странично присъствие в цялата картина. Една от причините за използването му все пак е, че действието се развива в Скандинавия по време на викингската епоха, а другата и може би по-тривиална и специфично за българския превод е да се монетаризира популярността на викингските сериали в момента. Целият този пасаж обаче не бива да се приема като коментар относно качествата на самата книга, за тях сега.

Както вече стана ясно, това е трилогия, издадена в един том, и състояща се от следните три романа – „Земя на дървени богове“, „Народът на зората“ и „Жертвен дим“. Също така вече споменах и че мястото на действието е Скандинавия, но доста ограничено – областта около древния търговски град Бирка в днешна Швеция и Упсала, по време на викингската епоха, макар и определимо само косвено кога точно (предполагам първата половина на девети век, но за по-точно определяне би трябвало човек да познава доста по-добре движенията на свеи и дани и конфликтите между тях). Третата особеност, за която споменах по-горе, е маргиналната роля на викингите. Тях пак ги има, най-вече в ролята им на земеделци, участващи в набези през лятото, но в основата на действието са робите им, и в частност един от тях. Въпросният роб е Холме, майстор ковач, чиято история започва в нощта, в която се ражда дъщеря му. Осъдена от господаря му вожд да бъде изоставена в гората на дивите зверове, Холме избягва, намира и спасява детето, а после спасява и майката. Следващите години минават в безкрайна борба за място под слънцето на цялото семейство, да запазят свободата и положението си, които впоследствие прерастват и в грижа за другите роби в скандинавското общество. И на този фон идващото от юг християнство добавя нов елемент в конфликта, когато е прието от някои представители на високите класи в Бирка.

Особено във втората книга, животът на робите и опитите за постигане на свободата им са централна тема, която н повечето време засенчва всичко останало. В един момент не можех да се отърва от натрапчиви асоциации със „Спартак“, които впоследствие затихнаха в третата книга. Другата основна тема естествено е борбата между местното езичество и навлизащото християнство, но извън общата картина, не се навлиза в големи детайли нито за едното, нито за другото, като дори не се използват имена за местните богове. Подозирам наличието на значително количество символика, което обаче не мога да определя категорично.

На чисто литературно ниво трилогията е странна. Пряката реч е много малко, като цяло почти отсъстваща и като я има е съвсем кратка. Освен това, въпреки че по страниците се появяват немалко персонажи, твърде малко от тях са споменати с лични имена, сещам се за шест, два от които в един момент загиват. Споменавайки имена, освен персонажи не се използват такива и за местние божества и дървените им идоли, нито за местности или градове. Ако не беше анотацията, не вярвам, че щях да разбера, че градът, където се развива действието е Бирка. Е, Упсала е по-лесно разпознаваемо място. И да се върна за момент към персонажите, но един от тях, жената на Холме Ауси, е доста странен и объркан такъв, чиито действия на моменти изглеждат доста нелогични.

Трилогията е публикувана през 40те години на миналия век, горе долу по едно и също време с „Червеният змей“ на Франс Бенгтсон (много любима ми и доста популярна в България по едно време), като двете имат немалко сходства по между си. Но трилогията на Ян Фридегорд се развива на по-ранен исторически етап и за огромно съжаление, е изцяло лишена от хумористичната нотка в „Червеният змей“. Сред положителните прилики обаче са страхотните природни картини и описания, в които имам усещането, Фридегорд се е справил по-добре. Направо може да почувстваш и красотата, и суровостта на северната природа.

За финал, да си кажа в прав текст, защото може и да не си е проличало – всъщност много харесах трилогията на Ян Фридегорд. Даже повече, от колкото очаквах, особено на фона на минималната пряка реч. Не знам дали щеше да стане така, ако знаех предварително, но пък е хубаво от време на време и изненади да има, особено приятни.

This entry was posted in books, history novel, средновековие. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *