Заглавие: Играч първи, приготви се
Автор: Ърнест Клайн
Издател: Intense 2015
Преди известно време в писанието си за „Марсианецът“ се бях възползвал от клишето, че това е книга от нърд за нърдове. Не че не беше вярно, но въпросната фраза важи с много по-голяма сила за „Играч първи, приготви се“. Както и книга от гийк за гийкове. Всъщност не е особено важно, защото това се оказа един от редките случаи, в които масово възторжените ревюта се оказаха в унисон с моето впечатление.
В не толкова далечната 2045та Земята е доста неприятно място с антиутопия за действителност – енергийна криза, екологична катастрофа, глад, безработица, свръховладстени корпорации, пренаселеност, като последната е резултирала в нови форми на гета от струпани една върху друга каравани (интересно къде отиде някогашният отпимизъм за бъдещето във фантастиката). В едно такова гето живее, или по-скоро обитава Уейд Уотс, 18 годишен кръгъл сирак, социален аутсайдер и без особена перспектива за бъдещето, но пък за сметка на това със завидна интелигентност. И както болшинството такива като него, единствената му утеха и по същество начин на живот е ОАЗИС – неизмерно огромна виртуална реалност, практически превърнала се в следващага фаза на интернет. В нея всеки може да е какъвто поиска – в началото е била следващото поколение MMORPG, понастоящем в нея освен да се играе, може да се работи, учи, гледа/чете/слуша/играе практически всичко, съществувало до този момент, и най-вече, всеки никой в реалния живот може да бъде някой там. Създателят на ОАЗИС, Джеймс Холидей, е покойник от няколко години, но преди да си отиде е оставил завещанието си – някъде в ОАЗИС е прикрита игра, чиято крайна цел е загадъчно Великденско яйце. Който го намери, ще стане наследник на огромното състояние на Холидей, както и на компанията му, с която е създал и поддържал ОАЗИС. Уейд е един от ловците, търсещи Яйцето, един от милионите, таящи надежда да си решат по този начин проблемите в живота. Проблемът с главно П е, че близо пет години след обявяването на завещанието не е намерен дори първият куест, който да отключи и задейства играта. До момента, в който Уейд успява да навърже няколко улики и да открие първия ключ, и гонитбата се превръща в борба на живот и смърт. Най-вече заради огромна корпорация, която няма да се спре пред нищо за да намери яйцето и да погълне компанията на Холидей.
Досущ като легендарния си персонаж Холидей, Ърнест Клайн също е маниак на тема поп-културата на 80те години на двадесеки век, и затова не само, че загадките по пътя към финалната цел са базирани игри и филми и видео игри от периода, ами цялата книга е пълна с референции и намигвания към какво ли не. Филми, видео игри, книги, музика, сериали, анимации, аниме – изобилстват и са неотменна част и от сюжета, и от битието на героите, заради любовта на Холидей към тях. И най-хубавото в цялата работа е, че са истински, даже някои ми бяха познати (сред книги, музика и филми най-вече). Толкова са изпипани, че даже умилява. Към това добавяме и плътно действие, солиден екшън, мащаби и своеобразен код на честта сред играещите, както и специфичния стил на автора. Няма да се разпростирам там, но ще си позволя да цитирам какво написа Бранко Събев в блога си – „Това не е просто писател, който ти разказва прекрасна история, който те води за ръка през света си и който те кара да се чувстваш прекрасно, щом накрая затвориш книгата му. Това е автор, който сякаш е постоянно до теб, като приятел, който е преметнал свойски ръка през раменете ти.“ Не мога да не се съглася. Иначе в сюжета има някои прилики с филма „Хакери“ от време оно, което всъщност не е нито изненада, нито недостатък реално погледнато, но пък ми се наби като прилика от един момент нататък. Също и носталгия, към отминало, но толкова привлекателно време, или поне така би трябвало да бъде за преживелите го в пълните му мащаби. Тук ни се поразмина, за лошо или добро… И въпреки това и за себе си открих нещо вътре, сред тези безкрайни референции, включително и малко тъга, че така и не станах нито нърд, нито гийк, по една или друга причина.
Естествено не всичко е перфектно, но това е нормално за дебют, какъвто е „Играч първи, приготви се“ за автора си. Не мисля, че може да се говори за някаква сериозна дълбочина (извън отношението на Клайн към корпоративната култура и манталитет, на което мога само да кимам одобрително; както и на имплицитно загатнатото мнение, че каквото един свободен нърд може да измисли, никоя корпорация не може да повтори). За сметка на това кефометърът е в най-горните граници и си личи, че е писано с удоволствие. Ако и някои дребни противоречия бяха изгладени, щеше да е още по-добре, но няма чак такова значение.
Ако случайно някой ми взима писаниците на сериозно (обадете се, ако има такива все пак!), препоръчвам да си вземете книгата на български – рядко съм срещал подобен толкова добър превод, който освен, че звучи на адекватен български, се справя чудесно и с предаването на безкрайния жаргон и термини. Книгата се чете адски бързо въпреки 470 си страници и преводът също има заслуга за това.
В заключение, книгата ще допадне на тези, израстнали през 80-те и ранните 90 години на миналия век и пазещи топли спомени от тогава. Конкретно в геймърската част, моята носталгия е по-скоро към 90те, но дори и осемдесетарските заглавия звучат привличащи, до степен да си разровя акаунта в gog.com да проверя има ли нещо от тях там. Изключително се радвам, че най-сетне попаднах на истински грабващи ме четива, и от все сърце препоръчвам настоящето такова.
П.П. И все пак, бих се радвал, ако реалният свят, описан в книгата, не достигне в действителност до състоянието, в което е описан в нея.