Dragon Haven

Заглавие: Dragon Haven
Автор: Робин Хоб
Издател: Harper Collins 2011

„Dragon Haven“, втората част от квадрилогията Rain Wilds Chronicles на Робин Хоб, започва точно откъдето приключи първата част и проследява премеждията на експедицията към Келсингра, без странични отклонения. Целият фокус е на едно единствено място, през очите персонажите от първата книга, а като част от цялостната история е типичната средна част с някаква форма на завършеност на съответния сегмент и отворен цялостен завършек.

Не се усещам в настроение да съм многословен, затова съвсем накратко – както и в първата част най-силното оръжие на Робин Хоб, героите и връзките между тях, поне за мен не сработват съвсем. Проблемът ми е, че самите персонажи този път не са особено интересни (макар че конкретно линията на промяната на ценностите при Седрик е прилична), а и връзките между тях просто не могат да ме спечелят. Знам, че е строго индивидуално в случая, защото за друг може и да са по-интересни и сполучливи. Не ми допадна и young-adult залитането и очертаващият се любовен триъгълник около Тимара, а също и цялостния уклон във взаимотношенията вътре в експедицията. Да, нормално е да има такива, както е нормално и чрез средствата на фентъзито да се разглеждат съвсем реални проблеми, но аз имам и правото да не ми харесва разчепкването на някои от тях, особено в левичарската част от социалния спектър.

Откъм позитивната страна, светът около Дъждовитата река е интригуващ и успешно създаващ усещането за нещо хем познато, хем неизвестно. Приключенско-изследователският елемент също е добър, частта с оцеляването след наводнението – също. Освен това Праотците (the Elderlings) продължават да са загадъчни и интересни, като хич няма да се учудя, ако накрая се окажат някогашна високотехнологична цивилизация на ниво по-напреднало от нашето. Но не е много вероятно.

Като за финал, ще се въздържа от категорична оценка. При все, че поне за момента се изкушавам да я класифицирам като най-слабото, което съм чел от Робин Хоб, ще си запазя правото за цялостна оценка следкато завърша цялата серия. В крайна сметка, характерно за поредиците на Хоб е, че са една цялост и се изясняват изцяло едва като приключат.

This entry was posted in books, fantasy. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *