Blood of Dragons

Заглавие: Blood of Dragons
Автор: Робин Хоб
Издател: Harper Collins 2013

„Blood of Dragons“ е завършекът на „Rain Wilds Chronicles“ поредицата на Робин Хоб и предвид какво представляват обичайно завършващите книги в нейните трилогии – справка „Assassin’s Quest“, „Ship of Destiny“ и „Fool’s Fate“ – очакванията ми бяха доста високи. Но, уви, не се покриха изцяло.

Историята отново продължава откъдето завърши предния път – пазителите и драконите вече са в Келсингра, Лефтрин пътува натам заедно с Малта, Рейн и новороденият им син на борда и преследван от два от новоразработените в Джамайлия устойчиви на Дъждовитата река кораби, единият от които пълен с халкидци и принудително пътуващият Хест Финбок. Междувременно Селден Вестрит е в плен на жестокия (и доволно противен и малоумен по мое мнение) владетел на Халкида, чиито делюзии, че части от драконови тела ще му възвърнат силите и младостта са в основата на всичките драми с халкидските агенти и бруталността им. Междувременно Тинтаглия, отдавна невиждана и нечувана, изведнъж се появява смъртно ранена, а единственото, което може да й помогне, е отдавна изгубената загадъчна материя Сребро, добивана в миналото в Келсингра. Всички нишки чакат развръзката си в Келсингра, а може би и в Халкида.

Тази последна част е осезаемо по-интересна от първите три, но все пак издиша, съпоставена с предните завършеци. Най-големият проблем, поне за мен, е озадачаващият факт, че типичното за Хоб детайлно изпипване на героите си е взело почивка този път. Някои не приличат на себе си от предните части. Освен това Алис Финбок е пратена в миманса, Лефтрин и той, а Тимара отново и за пореден път дразни неистово. То бива тийн драми и увъртане, ама нейното дойде много. Друг един от пазителите, Рапскал, пък е от категорията хора, които са ми безкрайно противни. То не че това не се усещаше още от втората насам, но в последните две книги направо избуя като впечатление. Освен това развръзката в Халкида беше кратка и разочароваща, и финалът като цяло беше приключен набързо и с много отворени краища, начело с Касарикските търговци и корупцията в Съвета там.

За щастие, има и добри новини. Историята дърпа значително в сравнение с предните книги, появяват се още персонажи от „Сага за живите кораби“ и вече си личи, че е точно нейно продължение. Има немалко интересни разкрития за света, драконите, Елдерлингите и Келсингра, които затвърждават усещането, че някога това е бил доста интересен и много по-магически свят, пълен със загадки. Уви, нямаше отдавнашна свръх-развита sci-fi тип цивилизация, но това си беше през цялото време моя си илюзия. Освен това, досега не споменах, но и през четирите книги преди всяка глава върви в курсив отделна сюжетна нишка, със съвсем различни герои – а именно, пазителите на птиците в Бинград, Трехог и Касарик. Сюжетът с кореспонденцията между тях е интересна, допълваща към основния сюжет, а също и доста забавна. Ким, Касарикският пазител на птиците е абсолютно отвратителен типаж и начинът, по който завърши историята му, е чудесен. Въобще, отношението на Хоб към самозабравили се пришълци upstart-и, които не уважават традициите на мястото, което ги е приело и дало шанс е абсолютно похвално.

И все пак, има твърде много оставащи въпроси без отговор – като например защо и кому всъщност е нужно да се връщат в света себични и арогантни гадини като драконите, след като веднъж са изчезнали? После, аз поне не разбрах как аджеба връзката с драконите и причинените от тях промени в хората всъщност са облагодетелстващи за последните и за човечеството като цяло? И най-вече, най-голямата загадка, каква е връзката с Умението и Осезанието от сериите с Фиц и защо на юг от Шестте Херцогства няма техни проявления? Въобще цялата финална книга оставя усещане за завършена набързо. Явно новата поредица „Фиц и Шута“ ще носи множество отговори, с оглед на факта, че Фиц в един момент се озовава в Келсингра… Особено ако, както подозирам от заглавието на третата книга („Assassin’s Fate“), очакваща се да излезе догодина, тя вземе, че се окаже последна за Фиц.

П.С. Текстовете за „City of Dragons“ и „Blood of Dragons“, въпреки, че ги пускат заедно днес, са писани на парче през последните две седмици. Това, че ги пускам накуп, е просто стечение на обстоятелствата.

This entry was posted in books, fantasy. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *