City of Dragons

Заглавие: City of Dragons
Автор: Робин Хоб
Издател: Harper Collins 2012

Преди време бях мернал коментар в The Wertzone, че „Rain Wilds Chronicles“ серията всъщност е трябвало да бъде две книги, но се разрастнала с писането. Подозирам, че ако случаят наистина е такъв, то разделението явно е трябвало да бъде между предната, „Dragon Heaven“ и третата част „City of Dragons“, обект на настоящето писание, и втора поредна междинна част от поредицата.

Историята продължава директно откъдето свърши предната – градът Келсингра е открит и достигнат, но продължава да е недостъпен от другата страна на река, прекалено пълноводна и буйна, за да бъде прекосена с кораб. Единственият начин е по въздух, но само един от драконите е способен да лети, и придвижването с него е бавно и не винаги приятно или комфортно за останалите пазители. Цялата история в Келсингра се върти около опитите хем да се научат драконите да летят, хем да се достигне и изучи самият град. Същевременно загатнатите в първата част стремежи на халкидците да се доберат до драконови части – кръв, кожа, органи – тук добиват ново развитие и се заплитат събития и в Бинград, и в Трехог и Касарик покрай Дъждовитата река, в които са замесени някои персонажи от първата част, както и Малта и Рейн от „Сагата за живите кораби“.

Както споменах и по-горе, това е втора поредна средна част, при това с изцяло отворен завършек, оставен да се реши във финалната книга. Освен това книгата страда от същите недостатъци като „Dragon Heaven“, но поне историята стана по-интересна, а Келсингра е достатъчно интригуващо и загадъчно място. Продължавам да си мисля, че цялата история около Келсингра, драконите и Праотците (the Elderlings) накрая ще се окажат някогашна високотехнологична цивилизация на ниво по-напреднало от настоящето.

Въобще, по-добре от предната, но пак има какво да се желае, а и твърде много е оставено за последната част. И дано, ама наистина дано, на халкидците – цялостно представяни в досегашните книги на Робин Хоб като най-неприятните и противни обитатели в тоя свят – да вземе да им се случи някоя случка, дето да ги кротне. Както и на някои хора в Касарик.

This entry was posted in books, fantasy. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *