Блогът на Талиесин

Заглавие: Рицарството: От антична Германия до Франция през XII век
Автор: Доминик Бартелеми
Издател: Рива 2010

„Рицарството: От антична Германия до Франция през XII век“ е другото четиво (освен „1914-1918“), което ми погълна близо два месеца и се проточи с времето повече от очакваното. Също така е и поредната книга, купена преди години, но до която стигам чак сега. И последната прилика с „1914-1918“ е, че отново сега е по-удачен момент за четене, от колкото когато е купена.

Това също така е поредна книга, заглавието на която достатъчно красноречиво обобщава за какво става дума в нея. Което е хубаво, защото ми спестява писането на резюмета, а мога да се задоволя само с впечатления, които са почти изцяло положителни. Редом с немалко преосмислени представи за цялостната концепция за рицарството като съсловие, доктрина и кодекс, до колкото може да се използват последните два термина, както и всъщност силно преобладаващият светски характер на рицарството, лишено като цяло от религиозна обвързаност, поне до появата на рицарските ордени. Водещият елемент в съсловието не е църквата, а принцовете, т.е. местните владетели, и те са по-силният фактор за промените, настъпили през 11-12 век. Забележително е и какво всъщност са различни рицарските битки от масовите представи, а именно основно демонстрация на сила, целяща да доведе до преговори и учтиво и почтително разбирателство. Това обаче не важи за хората извън съсловието, тоест грабежите спрямо селяните са обичайни и част от демонстрацията на сила, а за ролята и жертвите сред пехотата удобно се премълчава в повечето случаи. Това е така до появата на турнирите през 12 век, разбира се, а битката при Хейстингс например е давата като прецедент заради голямото количество жертви, дължащо се на липсващи рицари от едната страна – рицарството в Англия навлиза заедно с норманите. Кръстоносните походи също не са пощадени – битките, до колкото ги има, са кръвопролитни, но отношението не е на безгранична омраза и всъщност фанатизъм почти отсъства (Маарат и Йерусалим са двете изключения). Но фокусът не са бойните действия, а произходът, който е интригуващ. Бартелеми открива повече прилики между рицарското поведение и това на старите германски племена, описано още от Тацит, което поведение не претърпява особени промени от християнизацията и остава светско по характер, даже неодобрявано от немалко свещеници. Същото до голяма степен важи и за последващото развитие, поне до към 12 век, и се вижда даже от по-критичен прочит на епичните песни от тогава, например „Песен за Ролан“ или дори творчеството на Кретиен дьо Троа. С което се стига и до цялостния извод на Бартелеми, че рицарството всъщност се е оформило като катова поне век по-рано от досега приеманото, а 12 век е и появата на нещо като кодекс всъщност е гранична точка. Хубаво е да има такива преоценки

Стана доста хаотично, но няма как да е иначе след два месеца мотаене без бележки (каквито е крайно време да почна да си водя!). Мисля да спра дотук, надали бих успял да кажа още нещо смислено. Книгата си струва четенето напълно, а за мен остават два извода – първо, така наречените тъмни векове и ранното средновековие далеч не са толкова тъмни, колкото се е приемало някога, за пореден път се убеждавам. И второ, определено французите се справят много добре с критическите прочити на историческите извори и е добра идея повече френски автори да се превеждат. Е, можеше да се разкаже и малко повече за рицарството извън границите на днешна Франция – в книгата се говори за Анжу, Аквитания и Нормандия извън властта на френските крале – но с оглед на цялостната концепция и теза за зараждане по днешните френски земи, по-скоро е очаквано. А на мен отново ми се дочетоха рицарски истории и цяло щастие е, че имам няколко непрочетени такива. Включително от споменатите и разчепкани от Бартелеми.

Заглавие: Операция „Риба“
Автор: Петър Копанов (Гай Афраний Кота)
Издател: Ернор 2006

Докато четях „История на парите“, един пасаж относно премахването на връзката между долара и златния стандарт по време на управлението на Ричард Никсън ми се стори много познат. Скоро след това се сетих къде може да съм го виждал преди – а именно, в „Операция „Риба““ – и реших да проверя дали е така наистина. Че беше така, беше, но беглото проверяващо надзъртане в епилога на въпросната, където е въпросният цитат, неусетно прерастна в скоростен препрочит. В следствие на който реших и да нахвърлям някоя и друга приказка що за чудо е това.

Въпросното чудо е втора книга от Библиотека Тера Фантастика, и още преди да се появи в цяло книжно тяло през 2006та е публикувано, в две части и в доста по-кратък ранен вариант, в два последователни броя на списание Тера Фантастика пет години по-рано. Изданието в самостоятелно книжно тяло е много по-разширено и детайлно. А самата книга е забавна и същевременно провокираща силни размисли творба в не особено известния фантастичен жанр криптоистория. Разликата между алтернативна история и криптоистория, поне до колкото я схващам аз, е, че при криптоисторията не се изменя същинската история, а се променя начинът, по който се е случила, тоест как. Историята, чието „как“ е предмет на „Операция „Риба““, е на практика цялата антична история, пречупена през призмата на тайните служби и финансовите операции. Сюжетът, до колкото го има, представлява нещо като наръчник за управление, написан в мемоарна форма от Гай Афраний Кота (книгата е и издадена под това авторско име), префектът на римските тайни служби, иначе казано Тайната канцелиария или Sacra Scrinia. Предадена е почти цялата антична история – намесени са Египет, Вавилонското царство, Асирия, Персия, Гърция – и най-вече връзката на просперитета на дадената държава и златото, което притежава. И респективно, падението, когато въпросното отсъства. Паралелно с това върви и паралелна нишка на тема нуждата и ползата от тайните служби за управлението на една държава, вървят размишления на тема календар, мерки, теглилки, търговски и не само пътища чак до Индия и Китай, а също и разни „разкрития“ на тема как точно и от кого се е управлявала Римската Империя. А и не само, тук вече се говори и за религия, култове, жреци и всъщност образованост и трикове. Черешката очаквано е едноименната операция от заглавието, целяща да реши няколко от най-належащите проблеми на Рим, като между другото подмени еврейска религия с нещо, удобно на Рим. Този поглед върху появата на християнството на моменти е шокиращ, но пък не е като да не е правено и преди това, най-популярният пример бидейки Дан Браун. Само че поне на мен „Операция „Риба““ ми хареса в пъти повече, а по мащабност ми се родее със „Сътворението“ на Гор Видал, откъдето несъмнено е черпено силно вдъхновение.

„Операция „Риба““ е силно препоръчително четиво, макар и трудно откриваемо понастоящем. Под измислената история се крият не малко поводи за размисъл, по не една или две теми, и определено има какво да се разбере на тема управление на държава. Личи си и огромното количество събрана и осмислена информация, събрана и от исторически, и от художествени книги, две от които са вече споменатите „Сътворението“, „История на парите“, но аз поне хванах и силни влияния от Робърт Грейвз, не само от „Аз, Клавдий“, ами и от „Велизарий“. На чисто литературно ниво обаче има известна хаотичност, разказваното скача от място на място и на моменти е трудно за проследяване. Сигурен съм, че ако мине през една солидна редакция, която да изглади освен хаотичността и намиращите се тук там недооправени ръбове (като например при основаването на Рим или причините за гръцката колонизация) би се получило доста по-добре. А ако беше и под формата на истински роман, би било съвсем добре.