Блогът на Талиесин

Заглавие: Картър & Лъвкрафт
Автор: Джонатан Л. Хауърд
Издател: Екслибрис 2017

„Картър & Лъвкрафт“ е един от редките случаи, в които съм се повеждал по възторжени мнения и не съм оставал разочарован впоследствие. Книгата е приятна, чете се бързо, а интригата е достатъчно грабваща, за да задържи докрай. Включително и с финал от категорията неочакван и с факта, че е поредна книга, писана от нърд за нърдове, но в по-малка степен от някои други.

Картър от заглавието е полицейски детектив Даниел Картър, в началото преследващ изключително извратен сериен убиец. Залавянето му, наглед успешно, всъщност изобщо не протича както се очаква – въпросният иска да бъде заловен, признава и демонстрира всичко, а партньорът на Картър се самоубива на място. В следствие Картър напуска и поема частна практика, докато изведнъж не се сдобива с неочаквано и напълно неизвестно му наследство – антикварна книжарница в Провидънс. Въпросната върви и с Лъвкрафт от заглавието, а именно Емили Лъвкрафт, последна жива потомка на писателя и дългогодишен служител в книжарницата. Преди още да се е аклиматизирал, Картър е въвлечен в пореден наглед абсурден смъртен случай, който скоро е последван от нов, а следите водят към университетски преподавател, наглед гениален математик с невъзможен късмет и абсолютно противен на всичи останали. Нататък кашата става пълна, а финалът – напълно неочакван.

То не че е неочаквано, но Картър се оказва потомък на Рандолф Картър – герой от няколко произведения на Х. Ф. Лъвкрафт, притежаващ странни способности, а в тази вселена и реално съществувал. Единственият начин да поясня какво още се случва е да преразкажа целия сюжет, а не мисля, че е редно, затова спирам. Едно е сигурно – в тази вселена на Джонатан Хауърд, историите на Лъвкрафт не са измислица. Като цяло това е чудесен трибют към творчеството на Хауърд Филипс Лъвкрафт, до степен отделните глави на романа да носят имена на разказите му, понякога директно взети, друг път леко трансформирани. Въпреки това има и някоя друга задявка, най-голямата от които е фактът, че Емили Лъвкрафт е тъмнокожа, което даже е отбелязано като сравнение с вижданията на писателя за някои други раси.

„Картър & Лъвкрафт“ е едновременно интересна и шантава, която оставя и добър послевкус след прочита. Чудесно е, че продължението е издадено, включително и на български, лошото е, че третата книга още не е видяла бял свят. Неизвестното пък е колко време ще се задържи приятният послевкус, преди да отшуми и да се размие в ежедневието.