Операция „Ватерло“

Заглавие: Операция „Ватерло“
Автор: сборник с разкази, съставител Георги Крумов
Издател: Военно издателство 1986

Това е сборник с наглед научно фантастични разкази от автори от бившия социалистически блок, с наглед общ фокус войната и мира, обаче не се наемам да кажа до колко това последното би могло да се каже, че е вярно. Историите са общо двадесет, с различна дължина и разбира се качество, като прави впечатление, че няколкото от български автори са най-обемни, стигащи до над 40 страници (от общо 288), а немалко от преводните са по 6-7. Изводите да си ги прави всеки сам.

Историите от български автори са общо четири. Освен съставителя Георги Крумов са представени още Емил Манов, Любен Дилов и Светослав Славчев. Последният е представен с „Двубой с Касандра“, история, позната и от адаптацията си в поредицата Янтар в „Дъга“. От преводните, най-добро впечатление ми направиха тримата полски автори, от един от които, Валдемар Балдхед, е и едноименният разказ „Операция „Ватерло““, много приятна time-фантастика на тема битката при Ватерло и завършваща с хитър двусмислен край. Останалите истории са с вариращо качество, от приятни до лесно забравими, и разнообразни като жанр и има и хумористични, и по-сериозни. Като става дума за руските автори, не мога да се отърва от усещането, че така и няма да престанат с предъвкването на Втората Световна Война – поне два от разказите дъвчат тази тема, като единият е по-скоро история за призраци, от колкото фантастика. Трудно ми е да си обясня защо е включен.

Изданието е от 1986та и е трудно откриваемо в момента. Аз лично се сдобих с него случайно, даже не знам коя поред ръка, но не съжалявам, че му отделих време. Не съм сигурен обаче колко и как бих го запомнил от тук нататък.

Posted in books, sci-fi, разкази | Leave a comment

Картър & Лъвкрафт

Заглавие: Картър & Лъвкрафт
Автор: Джонатан Л. Хауърд
Издател: Екслибрис 2017

„Картър & Лъвкрафт“ е един от редките случаи, в които съм се повеждал по възторжени мнения и не съм оставал разочарован впоследствие. Книгата е приятна, чете се бързо, а интригата е достатъчно грабваща, за да задържи докрай. Включително и с финал от категорията неочакван и с факта, че е поредна книга, писана от нърд за нърдове, но в по-малка степен от някои други.

Картър от заглавието е полицейски детектив Даниел Картър, в началото преследващ изключително извратен сериен убиец. Залавянето му, наглед успешно, всъщност изобщо не протича както се очаква – въпросният иска да бъде заловен, признава и демонстрира всичко, а партньорът на Картър се самоубива на място. В следствие Картър напуска и поема частна практика, докато изведнъж не се сдобива с неочаквано и напълно неизвестно му наследство – антикварна книжарница в Провидънс. Въпросната върви и с Лъвкрафт от заглавието, а именно Емили Лъвкрафт, последна жива потомка на писателя и дългогодишен служител в книжарницата. Преди още да се е аклиматизирал, Картър е въвлечен в пореден наглед абсурден смъртен случай, който скоро е последван от нов, а следите водят към университетски преподавател, наглед гениален математик с невъзможен късмет и абсолютно противен на всичи останали. Нататък кашата става пълна, а финалът – напълно неочакван.

То не че е неочаквано, но Картър се оказва потомък на Рандолф Картър – герой от няколко произведения на Х. Ф. Лъвкрафт, притежаващ странни способности, а в тази вселена и реално съществувал. Единственият начин да поясня какво още се случва е да преразкажа целия сюжет, а не мисля, че е редно, затова спирам. Едно е сигурно – в тази вселена на Джонатан Хауърд, историите на Лъвкрафт не са измислица. Като цяло това е чудесен трибют към творчеството на Хауърд Филипс Лъвкрафт, до степен отделните глави на романа да носят имена на разказите му, понякога директно взети, друг път леко трансформирани. Въпреки това има и някоя друга задявка, най-голямата от които е фактът, че Емили Лъвкрафт е тъмнокожа, което даже е отбелязано като сравнение с вижданията на писателя за някои други раси.

„Картър & Лъвкрафт“ е едновременно интересна и шантава, която оставя и добър послевкус след прочита. Чудесно е, че продължението е издадено, включително и на български, лошото е, че третата книга още не е видяла бял свят. Неизвестното пък е колко време ще се задържи приятният послевкус, преди да отшуми и да се размие в ежедневието.

Posted in books, fantasy, Horror, mystery | Leave a comment

История на Балканите XIV-XX век

Заглавие: История на Балканите XIV-XX век
Автор: Жорж Кастелан
Издател: Хермес 2005

Заглавието мисля е красноречиво за какво става дума в книгата. Това е историята на държавите от Балканския полуостров от четиринадесети век, тоест от завладяването на полуострова от османците, до края на двадесети век. Самата книга е разделена на две части – първата обхваща периода от XIV век до към времето на Френската революция, втората – от началото на 19 век до към 1999та. Докато първата е интересна и спомага за разбиването на някой друг мит, то втората има някои проблеми.

Действително, в първата част съвсем спокойно повечето представи, които имаме за въпросния период, може да се сблъскат челно със съвсем различната и по-достоверна гледна точка, от колкото предаденото в родните учебници (които все още не могат да преодолеят смислено идеологическата закваска, с която са писани). Още там обаче проличават няколко неща, които лъсват във втората и е добре да се имат предвид. Авторът, Жорж Кастелан, е френски професор, който има публикувани самостоятелно написани книги на тема история на Румъния и история на Албания. От което следва, че представянията за тези две държави са най-подробни в книгата, следвани от Гърция и тези за държавите от бивша Югославия и най-накрая България. Особено частта за България след преврата от 9.09.44та е силно претупана и без навлизане в детайли, включително и след промените. Което, поне за мен като българин е разочароващо и само ми затвърждава мнението, че на запад хич не им пука за нас като народ и дори в историческия аспект не си дават много зор. Според Goodreads Кастелан има и книги, посветени на България, но винаги в съавторство с българин. Което само ме навежда на размисли до колко има роля в написването им, както и на доста по-лошите такива на тема до колко нашите историци изобщо си дават зор да разпространяват българската гледна точка и българските интереси извън границите на България. И отговорът, до който достигам, не е приятен. Между другото, частта с разпадането на бивша Югославия също не е достатъчно добре развита и водените там войни са само бегло скицирани.

Извън това, останалата част от книгата все пак си заслужава вниманието, но определено останах със смесени чувства. Сякаш очаквах повече, особено що се отнася до външен поглед върху родните дивотии. Такъв обаче нямаше.

Posted in books, history, българска история | Leave a comment