Заглавие: Призвание Герой!
Автори: сборници с разкази
Издател: Сдружение Книги-игри (книги-игри.бг) & БГ Книга
Книгите-игри се радваха на огромна популярност през 90те години и поне за мен е радостно, че се завърнаха преди няколко години и съществуват и се развиват и в момента. И то по начин, който обещава дълголетие, за което искрено се надявам – не само от носталгия, но и защото голяма част от новоиздадените заглавия са на изненадващо високо ниво, а и защото няма изгледи да се зарине пазара като навремето и да се самозакопае по този начин. Сборниците „Призвание Герой!“ са едно от двете най-редовно издавани поредици (другото е списание Книги-игри) и винаги се състоят от творби на родни автори, макар че някои от тях следват старата тенденция от 90те да използват псевдоними. Тогава беше оправдано, сега е спорно до колко е необходимо, но не пречи. Иначе във всеки сборник има по три игри, понякога и интервю с някой от старите автори. До момента са издадени шест броя, от 2012та до миналата година, надявам се да има седми за коледния панаир на книгата. Някои разбира се съм ги чел преди, но с оглед на наваксването това лято – с втори, пети и шести брой – реших, че си струва да си опресня четените преди и да им спретна общ текст.
Призвание Герой! Брой 1, от 2012та:
„Зомбокалипсис в мола“, Ал Торо – Закачлива история на тема зомби апокалипсис на родна земя и в много познато място. Приятна игра, но някак не ме грабна достатъчно. 3/5
„Зарево над Кордоба“, Питър Вейл, Нол Келдън – историческа игра в духа на „Конникът на Апокалипсиса“, но с разменени роли, в които кастилските кръстоносци са лошите. Прилична история и игра, но не особено впечатляващо, а от демонизиране на Реконкистата и Кръстоносните походи вече ми идва нанагорно. 3/5
„Падението на Мрак“, Сикамор Брайт – Фентъзи история в атмосферичен и мрачновато-меланхоличен свят, поне що се отнася до имената на градове и местности. Играта е на добро ниво, по карта и с някои туистове, което всъщност го прави най-добрата история в този брой. 4/5
Сумарно 3/5 за целия сборник. Добро начало, което за щастие се развива все по-добре в следващите броеве.
Призвание Герой! Брой 2, от 2013та:
“Да намериш Дракон”, Спасимир Игнатов – най-доброто в сборника, и като история, и като игра, и като обем. Много забавна история, създадена като предистория на „Полетът на Грифона“ на Любомир Николов, имаща хем забавни хрумки, хем кохерентна история, хем забавен геймплей с карта. Връзката с публикуваната близо петнадесет години по-рано „Полетът на Грифона“ е много добре изпипана. 4/5
“Прах и Сол”, Сикамор Брайт – отново хубава история и атмосферичен свят, досущ като „Падението на Мрак“ в първия “Призвание Герой”, но този път твърде линейно откъм игра, и пълно с нереализиран потенциал. Атмосферата просто изискваше повече. 3/5
“Отново заедно”, Майкъл Майндкрайм – мнението ми за Майндкрайм никога не е било еднозначно или ясно изразено, но съм напълно съгласен с мнението му, че добре написаната история за пица е по-завладяваща от претупаната битка с дракон. Дали тази тук е точно такава е спорно, но като цяло се е получило добре, и даже успява да ме накара да взема присърце двама от героите и особено последния. Но другите двама са откровено дразнещи, като особено първият толкова ми заприлича на парашутист ( или връзкарче) с протекции, че няма накъде. Но може и аз да го възприемам неправилно. 3,5/5
Сумарно 3,5/5. Но пък надграждането от първия сборник е очевидно и заслужава адмирации.
Призвание Герой! Брой 3, от 2014та:
„Щурмберг”, Сикамор Брайт – Това е най-добрата история в третия брой. Криминална загадка в следвоенна Германия от 20те години на миналия век, предизвикателна като игра и с интересна механика на теми време и аргументация, което поставя немалко предизвикателства до достигането на истински добрия край. 4/5
„Поробената принцеса“, Питър Вейл – определено по-слаба от „Зарево над Кордоба“, и като история, която за пореден път се опитва да демонизира Реконкистата и кръстоносците (както е „модерно“ в последно време), и като игра, където пък има някои други доста нелогични решения. 2,5/5
„Кладенецът“, Бранимир Събев – кратка линейна екшън история с хорър жилка, за беля доста предвидима като механика. 2,5/5
Сумарно 3/5. Ако и другите истории бяха на нивото на Щурмберг, щеше да е просто чудесно.
Призвание Герой! Брой 4, от 2015та:
„Зъби“, Стефан Стефанов – Фентъзи история с главен герой вампир, излязла сякаш от старата школа и с приличен туист към финала. Хареса ми, но след препрочита след като четох продължението се вижда колко по-добра може да стане. И за щастие, градацията е възходяща. 4/5
„Убежището“, Радослав Апостолов – Ето към тази история съм силно раздвоен. От една страна, реално това са две игри в едно, и то добре направени, но самата апокалиптична и пост-апокалиптична тематика ми е неприятна. От друга обаче, различните независими завършеци са добра идея, и въпреки че ми се искаше да имат по-решаваща роля в края или примерно в оценката на финала, все пак оценявам идеята им и нуждата да са точно такива. За одобрение е и фактът, че се развива в България. 3/5
„Вълча дупка“, Слави Ганев – А това е историята, която много ми хареса, при все противоречивите мнения, които видях и чух. Хареса ми идеята – българска готика от 1938ма, с върколак пацифист в главната роля – хареса ми и реализацията, както и факторът време – все повече ми допада като идея, да не можеш да изръшкаш всичко навсякъде. Все пак не се наемам да твърдя, че е най-силното в сборника. 4/5
С малко закръгляне нагоре – сумарно 4/5. Нямам и фаворит като в третия том, но това в никакъв случай не е лошо.
Призвание Герой! Брой 5, от 2016та:
“Петият Принц”, Николай Николов – нелоша old school история, напомняща и за “Prince of Persia”, и за “Синът на пустинята”. Приятна и като история, и като игра, но сякаш кратка и лесна. 3/5
“Хотелът”, Красимира Стоева – изненадващата най-добра история от трите. И като литература, и като игра, а и като предизвикателство, което не е лесно да минеш от първия път. И това при все тийн-историята, където за щастие има сериозен свръхестествен елемент и хорър жилка. 4,5/5
“Хуаранг и Кумихо”, Лейдрин Суийвър – обичам добре направените сблъсъци с другото и непознатото, ако ще и с чуждото, а корейските вдъхновения тук са точно това (а аз по това направление на практика съм напълно невеж). Историята е интересна, играта – също, въпреки поне едно недомислено развитие, и като цяло, положително мнение. 4/5
С малко закръгляне нагоре, общо 4/5, напълно заслужени.
Призвание Герой! Брой 6, от 2017та:
Може би най-доброто “Призвание” дотук. Напълно заслужено 4,5/5, макар и малко субективно.
“Онази зимна нощ” от Красимира Стоева ме върна във времето, в което следях “Досиетата Х” и всякакви истории за извънземни. Втора чудесна игра от Краси Стоева след “Хотелът”, хем атмосферична, хем сложна. Не успях от първия път да завърша успешно, а втория на моменти откровено си помогнах тук-там. 4,5/5.
“Рандеву” от Ал Торо сякаш най-малко ми допадна. Интересна идея, развита в минимално количество епизоди, но нещо просто не се разбрахме. Разбира се, ако не схванеш въпросната идея, историята няма минаване. И все пак си мисля, че Торо е истински силен в поредицата за Котарака и в това, което прави за самите книги-игри като цяло. 3/5.
“Зъби: Палатът на чудесата” от Стефан Стефанов е продължение на историята от четвърти брой, но на много по-високо ниво. Игра в най-добрите традиции на старата школа, с обикаляне по карта и с много неизвестни (и с плаващи кодировки, които са безценно помагало за този тип приключения!). 4,5/5.
Наистина се затруднявам да определя кое измежду “Онази зимна нощ” и “Зъби: Палатът на чудесата” е гвоздеят в сборника, но така даже е по-добре. Общо 4/5, а даже се чудя дали не е занижено.