Заглавие: Hawkwood’s Voyage (The Monarchies of God #1)
Автор: Paul Kearney
На български книгата се появи преди десетина години, под заглавие “Мисията на Хоукуд”, първа част от поредицата “Божиите Монархии”, и се причислява към втората голяма издънка на ИК Прозорец след “Чун Куо” (което спряха да го издават след четвъртата книга), той като поредицата бе спряна след втората книга “Отлъчените крале”. Явно не се продавала добре, защото към изданието беше подходено сериозно – оригиналната обложка, качествен превод… Тогава искрено съжалявах, защото поне първите книги бяха много свежо фентъзи, с нетипичен сетинг и нелоши персонажи. Е, дойде моментът за наваксване, като с цел наваксване на забравеното (почти всичко, уви, за толкова време) започвам от първа книга.
Светът на “Божиите Монархии” по-скоро наподобява алтернативна история на Европа от XV-XVI век, а сюжетът на първа книга събира в доста тесен времеви интервал аналогиите на няколко ключови за историята на Европа събития – имаме версия на падането на Константинопол (тук наречен Aekir и приличащи и на Ерусалим), началото на Великите географски открития, засилване на властта на Инквизицията и началото на Реформацията, всичко това във фентъзи облекло. В унисон със земния период, реалиите са сравнително нетипични за стандартното фентъзи – барутът и огнестрелните оръжия имат решаваща роля във военното дело, армиите се делят на терции (по аналогия на испанското tercio); има две водещи религии, аналог на християнството и исляма; въпросните божии монархии от името на поредицата са петте най-големи държави в западната част на континента, обединени (поне в началото) в общата си религия, основана от светеца Рамусио. Магията обаче (използваната дума е dweomer) има силно присъствие, в няколко разновидности, като е засилено присъствието на т.нар. shifters (основно върколаци). Около последните две се завърта и сюжета.
Прологът в първа книга е ситуиран около сто години преди началото на същинското действие, когато рибари от Хебрион (най-западното от петте кралства, наподобяващо Испания) се натъкват на кораб, завърнал се от неизвестен курс, силно пострадал, с липсващ екипаж и един-единствен смъртоносен пасажер, но и носещ описание на непознат дотогава маршрут на запад, завършващ с неизвестен дотогава континент. Сто години по-късно дневникът и маршрута от въпросния кораб са в ръцете на амбициозния благородник Мурад, който успява да убеди кралят на Хебрион Абелейн да одобри и спонсорира плаване до новите земи с цел да ги колонизира за Хебрион (и обособи в собствено владение). Вместо с желаните пет кораба обаче се сдобива само с два, командвани от Ричард Хоукууд, самият той чужденец и съгласил се само заради амнистията, която Абелейн дава на обвинените в ерес и задържани Хоукуудови моряци чужденци. Самият Абелейн е в остри отношения с Химерий, глава на църквата в Хебрион, който повежда зловещи гонения срещи всички чужденци и занимаващи се с магия, използвайки отворилият се в църквата вакуум след падането на Свещения град Екир и изчезването на върховния прелат на църквата Макробий. Въпросното падане и превземане на Екир от ислямоподобните мердуци е описано доста подробно и брутално в първите глави на книгата и дава начало на втора главна сюжетна линия с главно действащо лице Корфе – един от малцината оцелели войници от елитно подразделение, защитаващо Екир, загубил жена си при падането на града, който по време на отстъплението се натъква на едва крепящ се жив старец, който се оказва спасилият се по чудо Макробий. Само че той е смятан за мъртъв от останалата част от църквата, която не се бави да избере нов върховен прелат в лицето на решителният, амбициозен и безскрупулен Химерий. Което слага начало на зловеща схизма в църквата, случваща се точно в момент, в който Фимбрийските електорати (местният аналог на Римската империя, с елемент на Свещената Римска империя, в този свят оцеляла и доброволно капсулирала се), наследници на владялата континента дълги години империя, решават отново да излезнат на сцената…
Както сигурно е станало ясно, сюжетът не е единен, а върви по няколко паралелно развиващи се нишки, които изненадващо поне в първа книга вървят еднакво плавно, и няма единствен главен герой. Още нещо нетипично за масовите фентъзита е, че солидна част от действието се развива по море, като авторът добре се е подготвил – описанията на корабите, плаването, екипажите са невероятно реални, както между другото и тези на военното дело, на религиозните конфликти, политиката. Личи си, че Киърни доста се е готвил за писането на поредицата, което обаче може да се приеме и като недостатък, защото приликите с действителната история са много и очевидни за запознатите. За мен обаче това не беше недостатък и определено препоръчвам “Hawkwood’s Voyage” на всеки, който си пада по нетипично и реалистично фентъзи, и особено за феновете на “Песен за огън и лед” – именно на нея най-много бих оприличил “Божиите монархии”, само с повече магия и без дракони (поне засега).