Книга за гробището

Заглавие: Книга за гробището
Автор: Нийл Геймън
Издател: PRO Book, 2012

Най-накрая Нийл Геймън да ми хареса! След “Никога, никъде, никой” (която не помня защо не ми беше харесала навремето, трябва да я препрочета) и противоречивата “Звезден прах”, “Книга за гробището” успя да ме убеди, че е добър писател с интересни идеи.

“Книга за гробището” реално е колекция от осем истории, развиващи се през около две години една от друга и обединени от героите и мястото на действие (намигванията към “Книга за джунглата” на Киплинг били повече от едно, но като не ми понесе навремето, не мога да ги доловя). Главният герой е Никой Оуенс, накратко Ник – като бебе семейството му е брутално убито от Някойси Джак, но самият той е пропуснат и успява да се приюти в близкото гробище, чиито обитатели след дълъг спор го осиновяват и се заемат с отглеждането му. От тук нататък историята проследява израстването му, сблъсъка със света на гробището, на обитателите на отвъдното и най-вече, с истинския свят отвъд оградата. И покрай това се завърта едно древно пророчество, един орден, опитващ се да му противостои и още един, опитващ се да спре първия.

Изключително увлекателно написана история за израстване, себеосъзнаване, преход от детство към зрялост и какво печели и губи човек същевременно. Всичко това облечено в много елегантна смес от фентъзи и хорър, комбиниращ по приятен начин усещането хем за затаена заплаха, хем за уют (кой знае защо се сетих за “Една нощ през самотния октомври” на Зелазни, където го имаше същото усещане), със запомнящи се герои и много добре вплетени и интерпретирани заемки от фолклора – различните Джак-овци, Танца на мъртвите, вещицата. Трактовката на върколаците и вампирите беше нетипична, но силно оригинална, в изцяло позитивна светлина. Всъщност за Сайлъс никъде не се казва изрично, че е вампир, но Геймън го бил признал в прав текст в интервютата си.

В българския си вариант изданието е чудесно оформено, със страхотен превод и бележки под линия, и твърдо си заслужава парите, ако човек харесва този тип литература. Съществува известен риск да се възприеме като твърде детска, но това е търсен ефект и по никакъв начин не мисля, че би било проблем, освен ако по някаква причина спазвате категорична дистанция от всичко с дори лек намек за “детско” в себе си. Което е много глупаво, по мое мнение, но това е тема на друг разговор…

This entry was posted in books, fantasy, Нейл Геймън. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *