The Roman Army: The Greatest War Machine of the Ancient World

Заглавие: The Roman Army: The Greatest War Machine of the Ancient World
Автори: Колектив, под редакцията на Крис МакНаб
Издател: Osprey Publishing 2010

Не знам до колко съм прав, но мисля, че Osprey Publishing не са познато издателство на масовия читател в България. Което е нормално, с оглед на тясната им специализация, а именно – военната история. Такава е от както съществуват, в няколко серии с различна тематика, някои с по неколстотин заглавия. Рекордьор е Men at Arms серията, която понастоящем съдържа 490 публикувани заглавия, но и други са богати – Warrior, Elite, Campaign… Men at Arms е най-представителна освен с бройката заглавия, и с възрастта си, първите публикации в нея са от началото на 70те години на миналия век. В нея се наблюдава и еволюцията в съдържанието – докато в началото заглавията са по-скоро от типа „Frederick the Great’s Army“, то по-нататък стават още по-детайлни. Например, като стана дума за Фридрих Велики, по-нататък в серията има още три заглавия, посветени на пруската армия от периода на Фридрих, но по-разбито, а именно по една книжка за кавалерия, пехота и специалисти (т.е. артилерия, сапьори, медици, леки и прочие). В наши дни детайлизирането стига до още по-големи дълбини, има две книжки, посветени само на римските центуриони. В другите серии е подобно положението, примерно заглавията в Campaign се съсредоточават върху отделни битки (примерно Кана, Ярмук, Азенкур, Йена, Сталинград). Съществува и серията Essential Histories, която обхваща цели конфликти (примерно Галските войни на Цезар или Седемгодишната война), но като цяло, от навлизането в детайли понякога се губи фокусът, тоест за да добие човек ясна представа за дадена тема трябва да прочете няколко книжки, понякога десет. Такъв е и случаят с армиите на Рим, например.

Явно и самите издатели са се усетили за което, защото все по-често пускат по обемни книги, опитващи се да обхванат цялостна тема (за сравнение, книжките от поредицата Men at Arms обичайно са около 48 страници, Warrior – около 60, Campaign и Essential Histories – 96, а обектът настоящото писание е 280). Аз лично притежавам четири такива по-обхватни и съм чел десетина от по-малките, и личното ми мнение е, че понякога в по-големите фокусът се губи в другата посока, т.е. не всичко успява да се обхване или недостатъчно. Типичен пример е “Armies of the Napoleonic Wars”, където в частта за Франция Имперската гвардия на Наполеон е едва спомената, а при Прусия се акцентира твърде много върху фузилиерите. Явно истината е по-средата и няма как да се мине без доволно количество от по-малките книжки.

Този текст май по-скоро заприличва на представяне на издателството, затова обратно към книгата от заглавието. “The Roman Army…“, за която беше уж предназначен поста, е от по-обемните книги, които на сайта на издателството могат да бъдат намерени в секцията General Military. В същината си това е компилация от солидното количество книги на римска тематика, издадени през годините докъм момента на издаване на тази, пълният списък е в началото на книгата. Като период, опитът е да се обхванат близо 1200 години военна история на Рим – царски период, ранна и късна република, принципат, късна империя… На мен лично най-интересна ми беше частта за царския период и ранната република, където се подлагаха на съмнение редица тези, смятани досега за постулати – примерно валидността на описания от Полибий легион по време на първите две Пунически войни и дали той всъщност не описва съвременността си. Останалото също беше интересно, като на не едно или две места бяха изстискали всичко, което може да се изстиска от оскъдните източници, другаде просто бяха споменавали с по една-две фрази.

Като цяло, опит за обзор, базиран на дотогавашни издания, който обаче не навлиза в подробности за екипировката на войниците в различните периоди например. Надали щях да се сдобия точно с тази книга, ако не бяха промоциите на bookdepository, но пък си заслужаваше четенето. Вече за повече подробности са отделните книжки, или специализирани изследвания, като “Roman Military Dress” на Греъм Съмнър например.

А, за финал още нещо – интернет е залят с илюстрации, извадени от книги на Osprey Publishing, но без съпътстващите ги коментари. По принцип е характерно за техните издания да включват между 8 и 10 цветни илюстрации, базирани на източници, било то скулптурни, археологически или документални такива. В настоящата книга са включени доста такива от различните предишни издания. Проблемът при тях е, че някои от тях са доста свободни като интерпретации, особено базираните на барелефи или скулптури, и взети без съпътстващите ги обяснения, могат да доведат до сериозни заблуди. А тези обяснения най-често фигурират в малките книжки.

Posted in books, history, военна история, Древен Рим | Leave a comment

Сребърният клин

Заглавие: Сребърният клин
Автор: Глен Кук
Издател: Лира Принт 2005

Това май ми се превръща в традиция в тоя блог – поредната поредица се появява от никъде, или някои започнати не биват завършени. С „Черния отряд“ положението е същото – „Сребърният клин“ се води четвърта хронологично и пета по публикуване, но какво да се прави, предните три ги четох миналата година преди да се захвана с неща, дето май не са за мен, а и си бяха завършена сюжетна линия. Следващите, при все, че са свързани с герои и свят, са с отделни сюжети и локации.

Всъщност, при все, че историята в първите три книги действително е приключена, тази тук замита останалите незавършени нишки. Както и заглавието подсказва, в центъра на събитията е сребърният клин, в който в края на трета книга бе затворена душата на Властелина (The Dominator) – архизлото от преди векове, което, измамено от съпругата си Господарката (The Lady), остава затворено когато тя се измъква, и което в последствие почти успява да се освободи. Сега есенцията му е затворена във въпросния сребърен клин, който пък е забит в ствола на издънката от дървото-божество от Равнините на страха, с надеждата, че ще успее да го опази. Уви, надеждата не се оправдава, когато останалото на свобода Псе Жабоубиец (уникално радващ превод, наистина!) получава неочаквана помощ от група авантюристи-търсачи на лесна печалба. Защото освен клина, на бял свят изскача още нещо.

Както споменах, тази книга замита останалите свободни нишки от първите три, и всъщност май се развива до някаква степен паралелно със следващата, макар и малко след събитията в нея (броени дни в някои случаи). Сред въпросните нишки са какво се случва с Гарвана и Бялата роза, Боманз, поредната (и надявам се последна!) поява на Хромия, както и въпросния клин. Основният ми проблем обаче беше, че първата половина на книгата беше доста скучна – сюжетните нишки бяха пръснати по цялата карта, и то по начин, който почти уби мащабите, наложени от предните части, толкова бързо се сменяха локациите. Във втората половина, когато всичко се концентрира във и около Веслоград (Oar), нещата се подобриха чувствително, но финалът малко позамаза пак нещата (що за дивотия беше тоя котел?!).

Цялостно, мнението ми за точно тази книга е силно противоречиво, точно заради тази липса на баланс, спомената по-горе. Освен това стилът на Кук – рязък, силно лаконичен и доволно постен откъм world building, не допринася това усещане да се подобри. От друга страна, в Goodreads имаше мнение, че цялата поредица е на приливи и отливи, та може би това е един от отливите.

Posted in books, fantasy | Leave a comment

Островитяни

Заглавие: Островитяни
Автор: Кристофър Прийст
Издател: Август 2013

„Островитяни“ определено е една от най-странните книги, които някога съм чел. Въобще не съм сигурен до колко я разбрах, няма и да претендирам, че съм, затова този опит за впечатления съществува само заради общата нагласа на този блог да е опит за самодисциплина.

В предговора в началото „Островитяни“ е представена като пътеводител към безкрайно многото острови, съставляващи така наречения Архипелаг на сънищата. Началните няколко, да ги наречем глави, действително приличат на описание от пътеводител, с природни особености, история и забележителни личности от островите, но от един момент са намесва историята на едно странно убийство, което в следващите няколко глави (разпръснати сред островите) се оказва, че всъщност въобще не е такова, каквото изглежда… Както и почти всичко останало.

Въобще не съм сигурен, че въпросното убийство е в центъра на нещата – само че с него са обвързани голям процент части от книгата. Изглежда елементарно, но далеч не е. Всъщност островите са представени по азбучен ред и цялостна история липсва, до колкото има сюжетни нишки те са пръснати сред описанията без някакъв определен ред и по някога връзката не личи на пръв поглед. Наистина е много объркващо, и сюжетно, и чисто времево – въпросното убийство може би се е случило преди 40 години, но в следваща част жертвата е жива и не става ясно кога се развива действието, скачащо между минало и съмнително настояще, а може би и бъдеще. Жанрово книгата е напълно неопределима за мен – дали е фантастика, мистерия, трилър, хорър, имаше елементи от всичките.

Героите в повечето случаи са хора на изкуството – скандален и силно покварен художник, писател с тайнствена история, социална реформаторка, която крие собствени лични тайни, напомняща като ексцентричен стил на Кристо Явашев създателка на природни инсталации, най-често под формата на тунели, довели до потъване на цял остров… има и още. Като цяло бройката не е внушителна, а историите на повечето се преплитат непрекъснато и напълно неочаквано. Това, което наистина ме впечатли беше вплитането на съвременната технология в текста – от заглавието очаквах или нещо с полинезийски оттенък, или напомнящо на гръцките острови, а се оказа, че светът е твърдо стъпил в съвременността, с интернет, таблети и съвременна навигация, до колкото аномалиите в този свят позволяват на последната да съществува и до колкото той изобщо става за картографиране.

Въпреки цялата обърканост, която съставя книгата, тя наистина ми хареса, и то повече отколкото очаквах. Накрая нямах търпение да завърша книгата, но и хич не ми се искаше да свършва, при все, че в крайна сметка повечето загадки останаха за читателя да си прави заключенията, без да бъдат разкрити. Може би за добро. Не знам до колко другите книги на Кристофър Прийст “The Affirmation” и сборника с разкази “The Dream Archipelago”, които също се развиват на Архипелага на сънищата биха разкрили повече за загадките, но някой ден ще се постарая да си ги намеря. И да, Кристофър Прийст категорично се присъединява към списъка с любими ми писатели.

Posted in books, mystery, sci-fi | 2 Comments