Блогът на Талиесин

Заглавие: Беглец по равнините
Автор: Йън Макдоналд
Издател: Артлайн Студиос 2015

Нееднократно съм се питал и удивлявал на ината, с който продължавам да дочитам книги, които не успяват да ме привлекат по начало. Отговорът защо го правя всъщност е съвсем логичен, но успях да го формулирам за себе си едва наскоро – просто очаквам все пак да открия позитивни черти в книгите, нещо, което да ми хареса и което да оценя. Опитът ми показва, че това почти винаги се случва и наистина успявам да намеря нещо позитивно почти навсякъде, нещо, което все пак да ми помогне да оценя книгата. „Почти“-то в предното изречение обаче подсказва, че има и изключения, и „Беглец по равнините“, първата книга от трилогията „Евърнес“, е най-скорошното такова. Рядко ми се случва да мисля, че съм си изгубил времето с книга, но тук случаят беше точно такъв. Може би ако си бях дал сметка навреме, че това е young-adult четиво, това нямаше да се случи.

Нека отбележим хубавите черти – оформлението и корицата са прекрасни. Преводът е чудесен, а няколкото тегави момента ги отдавам на авторовия текст. Идеята за мултивселената, паралелните вселени и приликите между тях е интересна, макар и отдавна не оригинална. И с това се изчерпва каквото ми допадна. От изброените три детайла два са заслуга на българския издател и само един на автора. Не звучи особено обещаващо, и както се оказа, не е. Какво остава? Ами плоски и досадни герои, начело с главния такъв, който мен лично ме дразнеше от началната си поява до края, включително и с невъзможната си гениалност. Следват недонаправените злодеи, банални, еднопластови и сякаш нарочно оставени да бъдат евентуално развити в следващо томче. За клиширания сюжет и за изобилието от клише до клише не искам да коментирам, но дори фактът, че книгата е с адрес young-adult аудитория за мен не оправдава въпросното изобилие. Но най-разочароващ е фактът, че авторът не се е справил точно по линиите, където е можел да блесне, а именно с паралелните вселени. Всъщност в тази първа книга посещаваме само още една извън нашата Земя, но дори и тамошната Англия в един момент не беше особено отличима от нашата, в която пък нямаше почти нищо английско. Да, идеята за минималните разлики между различните вселени не са непременно лоши, но пък се губи елементът на непознатото, който за мен е решаващ. Дори тайният език на ветровиците даже не беше измислен такъв, а взаимстван реален. Не се покриха дори очакванията за стиймпънк, вместо това имаше някакъв електро вариант, т.е. свят без двигатели с вътрешно горене, който обаче на мен ми стоеше като кръпка на останалото, включително и защото не беше добре развит, а по-скоро щтрихиран.

Все повече се убеждавам колко повече всъщност трябва да внимавам с импулсивните покупки, особено когато става въпрос за young-adult литература, и колко трябва да проверявам допълнително дали всъщност не става дума за такава. Сблъсъкът с „Беглец по равнините“ всъщност ми е първи сблъсък с Йън Макдоналд, и сериозно се питам дали трябваше да е точно с тази, а не примерно с „Луна“ или „Дервишка къща“, към които скоро не вярвам да посегна. Към продълженията на „Беглец по равнините“ пък със сигурност няма да посегна. По-скоро ще си довърша серията на Крис Удинг за Кети Джей, с надеждата скоро да се появи и четвъртата част на български. Там някак приключенията и героите бяха доста по-вълнуващи.