Блогът на Талиесин

Заглавие: Убийствено студена
Автор: Луиз Пени
Издател: Софтпрес 2015

Втората книга от „Разследванията на инспектор Гамаш“ до голяма степен предлага още от същото, но за щастие не съвсем, и определено с надграждане спрямо първата книга. Отново място на действието е село Трите Бора, малко и трудно откриваемо селце в квебекската част на Канада, недалеч от Монреал, което въпреки очевидната си и силно примамлива идиличност има неприятната склонност да привлича особняци. Такава е и новата собственичка на имението Хадли, която за няма година обитаване успява да изгради силно чувство на неприязън едва ли не във всичките си съседи – и заради маниерите си, и заради отношението към околните и най-вече към очевидно тормозената си дъщеря. Когато въпросната умира при наглед невъзможни обстоятелства по време на традиционен коледен двубой по кърлинг със съседното село, подозренията падат върху очевидно потиснатият и слабохарактерен неин съпруг, въпреки силната липса на улики. А когато се случват още няколко смъртни случая, наглед и свързани, и не с първия, ситуацията става съвсем заплетена. Отново на ход е инспектор Арман Гамаш от отдел убийства на монреалската полиция заедно с екипа му, но този път освен убийството Гамаш трябва да си пази гърба и от някои не съвсем затворени случаи от собственото му минало. Както и от това на жителите на селото и на жертвите.

Досущ като в първата книга, повествованието тече по-скоро плавно, като жертвите почват да падат чак около седемдесетата страница, но за сметка на това описателността ми се стори по-скоро занижена. Персонажите се развиват, откриват се нови черти от характерите на практически всички, появяващи се за втори път, а някои от новите също са интересни; хубаво е, че почти всички са обикновени и в общия случай не особено забележителни хора, но всеки от които има минало и индивидуални черти на характера. Обаче резките скокове във вътрешните монолози на героите продължават да ми изглеждат леко хаотични. Мнението ми за Гамаш продължава да е раздвоено – продължавам да харесвам факта, че за главен герой е избран възрастен, улегнал и преживял много персонаж, със стабилно семейство и разбирания за света, но от друга страна силният му позитивизъм наистина ми идва в повече, особено за инспектор от отдел убийства, както и необяснимата ми на този фон засилена не само негова неприязън към очевидния аутсайдер Ивет Никол. Имаше и един два момента, които ми останаха неясни до края, но за сметка на това истинският извършител отново ме изненада, а този път поне не би трябвало. Немалко индикации имаше кой е, за разлика от първата част, в която нямаше чак толкова податки за истинския характер на извършителя.

„Разследванията на инспектор Гамаш“ не се оказаха съвсем каквото очаквах, но в никакъв случай не съжалявам, че се заех с тази поредица. Ще прочета и оставащите две издадени на български книги, дори и само защото селцето изглежда вид на приятно за живеене. Въпреки бройката на жертвите.

Заглавие: Убийството на художника
Автор: Луиз Пени
Издател: Софтпрес 2015

По една или друга причина с чисто криминалния жанр доста от рано си казахме довиждане навремето. Може би защото навремето от Артър Конан Дойл и неговия Шерлок Холмс (които много харесвам) директно скочих на силно недопадналият ми Джеймс Хадли Чейс, и покрай тази случка пропуснах тоталто Агата Кристи и Реймънд Чандлър. В случая с Луиз Пени да се реша да й дам шанс допринесоха преобладаващо добрите отзиви за старомодно криминале без „мозък и черва навън“ и превишен цинизъм, както и с приятни герои. Не съжалявам.

„Убийството на художника“ е дебютен роман за канадската писателка Луиз Пени и първа от „Разследванията на инспектор Гамаш“. Като дебют страда от някои недостатъци, като например не много забързаното действие, склонност към прекалена описателност и елемент на хаотичност във вътрешния монолог на персонажите, но до колкото чувам, в следващите части това се поизчиствало. Иначе тази първа част признавам, че не успях да отгатна кой е убиецът, отдавам го на липсата на опит в криминалния жанр и на гореспоменатата хаотичност във вътрешния монолог на обитателите на Трите бора. Въпросното име е носено от малко и трудно откриваемо селце в квебекската част на Канада, недалеч от Монреал, където се развива действието. Във въпросното селце е открит трупа на възрастна местна жителка, пенсионирана учителка и художничка, и то непосредствно преди първото й участие в изложба. От Монреал е изпратен екип начело с инспектор Арман Гамаш, който трябва да се пребори с липсата на достатъчно улики, тайните, пазени от местните, както и с подозрението дали картината, подготвена за изложбата, не крие отговора кой е извършителят.

Фактът, че Гамаш не е някой нахакан младок, а опитен и улегнал човек със стабилно семейство и порастнали деца, ме накара да кимам одобрително. Фактът колко позитивистки е настроен, с учудващо изключение към младата агентка Ивет Никол, не толкова. Идеята действието да се развива във френска Канада също ми допадна, а селцето Трите бора сигурно би било хубаво място за живеене, стига да не бяха странностите на местните и сякаш твърде честите „инциденти“ с летален изход. Като цяло, прилично начало, ще пробвам и следващите книги постепенно. До момента в България са издадени още три, на запад – десет, ако не и повече. Както е тръгнало, накрая в Трите бора може да не остане нито един местен жител, ако действието продължи да се развива там.