Заглавие: Обсадата
Автор: Артуро Перес-Реверте
Издател: Еднорог 2012
Отчитам като пропуск, че отдавна не бях посягал към книга на Артуро Перес-Реверте. Не съм чел всичките негови произведения, издадени на български, но каквото ми е попадало – „Деветата порта“ (продължавам да мисля, че оригиналното заглавие „Клубът Дюма“ е по-добре да беше използвано, а не да се влияят от екранизацията), „Морската карта“ и серията за Алатристе – все ми е харесвало. „Обсадата“ не направи изключение, и при все трудното начало, далеч не подпомогнато от непривичното използвано сегашно време, ме увлече напълно и държа до последната страница, след която Кадис, с неговите оживени улици, потънали в ежедневния си живот без да се впечатляват особено от постоянния обстрел на обсаждащата го френска армия, някак усетих, че ми липсва…
Обсадата, за която става дума в заглавието, е тази на испанския град Кадис, в периода от февруари 1810 до август 1812 от войските на Наполеон Бонапарт (не се появява лично в книгата), но всъщност тя е само фон и рамка на повествованието. Основното действие не са военните действия, но те и резултатите от тях рефлектират върху всичко случващо се между страниците, по един или друг начин. В ревюта по мрежата срещнах мнения, че действителният главен герой е самият град Кадис, а не обсадените му жители или обсаждащите французи – и като цяло съм склонен да приема донякъде това мнение; картината, обрисувана от Реверте, е жива, ярка и запомняща се, въпреки немалкото мрачни краски, които аха-аха да си пробият път на повърхността, и нещо успява да ги задържи да не обсебят картината.
Както споменах по-горе, не самата обсада е в центъра на сюжета. Там е едно полицейско разследване – някой системно убива млади момичета по изключително жесток и мъчителен начин, и полицейски комисар Рохелио Тисон трябва да го залови на всяка цена, иначе привидно невъзмутимото, но всъщност силно крехко спокойствие на градския живот под обсада ще пострада невъзвратимо и паниката би имала непредвидими резултати. Това разследване ще отведе Тисон до неочаквани събития, срещи и на моменти до действия, които граничат с открито предателство, опитвайки се да докаже една закономерност, в която дори самият той не е напълно убеден.
Героите са сред най-силните страни на книгата, а множественото число е, защото главните такива не са един или два. Споменатият Тисон например е мрачен, циничен, подкупен и откровено брутален на моменти – т.е. всичко друго, но не и положителен персонаж – но по своему отдаден на работата си и в частност на случая, за който има и дълбоко лична причина да подхожда така. Освен него има поне още пет персонажа, през чиито очи се развива действието, като най-банален сред тях бих определил корсарският капитан Лобо, при все, че и той е добре разработен персонаж. Всеки сред останалите има своята си мотивация да действа по начина, по който го прави, и добре разработена характеристика, но личният ми фаворит е френският артилерийски капитан Симон Дефосьо, бивш учител, чийто подход към обстрела е строго научен в стремежа си да изработи оптималния заряд, с който освен да достигне далечната цел, да успее да й нанесе и поражения. Освен измислените от автора персонажи, на моменти се мяркат и действителни такива, като френските маршали Виктор и Султ, английският генерал Томас Греъм, както и посланикът Уелесли, брат на един доста известен английски херцог…
Самото повествование не се развива плавно – между отделните глави понякога минават месеци, а за някои събития, дори и свързани с главните герои, научаваме в ретроспекция. За мен това не е пречка, особено на фона на общата четимост, но надали ще се хареса на всички. А начинът, по който е обрисуван Кадис, е уникален – градът буквално оживява на страниците, редом с търговията, политиката и морското си дело (също страхотно представено, между другото, за момент ме върна в детските години, когато четях за мореплаватели и се интересувах от ветроходи). В един момент се усетих, че определено искам да посетя Кадис и старата му част, и ще се постарая да се случи – а тогава ще взема книгата с мен и ще сравнявам описанията 🙂
Трудно ми е да определя жанра на книгата, дали е детективски роман, трилър, мистерия, но и не мисля, че е важно – има криминална загадка, шпионаж, научни дискусии и тези, дори и едно две сражения; описанията на военните болници са стискащи за гърлото, а тези на мудната бюрокрация – стряскащо познати. Единственото, което не съм сигурен до колко е удачно решение, е използваното сегашно време, но от един момент спря да ми прави впечатление, а накрая даже се чудех дали и то не допринася за уникалното усещане. Силно препоръчвам на всеки, желаещ да прочете нещо различно и качествено написано.