Заглавие: The Heretic Kings (The Monarchies of God #2)
Автор: Paul Kearney
The Heretic Kings е втора част от поредицата на Киърни “Божиите монархии” и последната, издавана и на български под името “Отлъчените крале”. След това издаването, за съжаление, бе преустановено, и до днес не съм разбрал защо. Най-вероятно продажбите не са покрили очакванията, което е жалко и не говори добре за някои неща…
Втората част продължава от там, от където свърши първата, и до голяма степен със същите главни герои, но не съвсем – както е видно и от заглавието, акцентът е основно върху конфликта вътре в рамусианския свят и в частност опитът на отлъчения от химерианския клон на църквата Абелейн да си върне трона на Хебрион, от една страна, и от кризата в Торуна от друга. Втората е представена основно през очите на Корфе, който, придружавайки слепия Макробий до столицата, се сблъсква с дежурните вътрешни интриги и подценяване на ситуацията от двора, както и с немалко неприязън отправена лично към него и заставаща на пътя му; но също така и с напълно неочакван съюзник, неочаквано високопоставен (Всъщност най-голяма част от повествованието е ситуирана точно там). Междувременно, в Харибон, средището на Химерийския клон на църквата (и бивш на цялата църква преди схизмата), двама млади монаси се натъкват на древен документ, който е способен да разтърси из основи самото съществуване и доктрина на църквата. Същестуването му обаче се оказва известно на доста опасни врагове, свързани изненадващо с непознати до този момент сили, чието седалище е на неочаквано място…
Големият недостатък, поне за мен, е изпращането на сюжетната линия на експедицията на Хоукууд на заден план. Недостатък, защото точно този, “откривателски” елемент на поредицата беше едно от най-свежите неща в нея, бидейки нетипичен за фентъзито. Не че я няма, и не като да не е интересна (напротив), но заема по-малко от една трета от повествованието и малко след средата просто прекъсва, след няколко доста шокиращи разкрития. С този си подход, както и с акцентът върху интригите в Торуна поредицата бавно поема към по-стандартна фентъзи линия (което, според уикипедия, е било желанието на издателите, и което усещане е още по-засилено докъдето съм стигнал в трета част). Втори недостатък е включването на поредния интригантстващ женски персонаж, проправящ си път през света с разтворени крака – някак, чели сме вече за Церсей Ланистър и “подвизите” й, няма нужда от втори такъв. За момента обаче въпросният персонаж е заложен като бомба със закъснител за следващите части, та не дразни прекалено.
Извън това, каквото важи за първата част, е валидно и тук. Солиден стил, солидна подготовка, реалистичен подход и някоя друга сюжетна изненада. Плавният курс към по-стандартно фентъзи малко нагарча, но поне в тази книга нивото все още е достатъчно високо.