Заглавие: Безумният кораб / The Mad Ship
Автор: Робин Хоб
Издател: MBG Books 2016 / Bantam Spectra 1999
Втората книга от „Сага за живите кораби“ „Безумният кораб“ продължава точно от там, където завърши първата част. Вивачия, заедно с Уинтроу и Кайл, е в ръцете на Кенит, който обаче е с единия крак в гроба след страховития сблъсък с морските змии. Алтея, вече с истинската си самоличност, е на пък към Бинград на борда на друг жив кораб, Офелия, но по пътя ги очакват неочаквани премеждия с халкидските галери. А в самия Бинград новините също няма да са добри, защото там от една страна останалите членове на рода Вестрит се борят с настъпилите за рода всякакви трудности (включая пубертета на Малта), а от друга нарастват и настроенията против произвола на очевидно некомпетентния и покварен сатрап на далечната метрополия Джамайлия и прекаленото му обвързване с халкидците. А когато вестта за отвлечената Вивачия достига до Бинград, единственото спасение пред Вестрит е предложението на загадъчната чуждоземна резбарка Амбър – да откупят и пуснат на вода изоставеният от близо тридесет години на сух док жив кораб Парагон. Само че въпросният кораб, освен че не е помирисвал плаване толкова време, е известен и с факта, че на два пъти е погубвал целия си екипаж, преди да се завърне. Малцина изобщо смеят да доближат Парагон, Безумният кораб… Досега.
„Безумният кораб“ е типична средна книга от трилогия – продължава откъдето е завършила първата и прелива директно в третата книга. Всичко казано за първата част важи и тук, и положителното, и не до толкова положителното. Отново гледаме през очите на няколко герои, като сред новите е и Серила, спътничка на сатрапа на Джамайлия. Отново героите са силната страна на книгата, като вече получаваме и повече подробности относно Кенит, като се засилва убеждението, че има още много какво да се каже. Далеч не всичко за персонажите е цветия и рози, разбира се, на всички продължават да им се случват всевъзможни перипетии, които обаче чудесно служат зза доизграждане на образите им. Което важи с пълна сила дори и за Малта, макар че там като цяло ми дойде малко в повече положителната й промяна. Историята продължава да е интересна и има какво още да разкрие, а ако човек не е чел „Шутът и убиецът“, третата трилогия на Хоб и втора за Фиц, със сигурност ще има съмнения дали пък Амбър не е позната от някъде преди. Е, ако пък я е чел, знае, но тук вече е проблем кое кога е издавано в България.
Привидният недостатък с раздутостта и многословността от първата част е още по-очевиден тук, отново заради факта, че книгата е средна част. Най-видно е към средата, но в последната една четвърт действието всъщност тръгва рязко напред, случват се немалко важни събития, а сякаш между другото се спускат и някои доста изненадващи разкрития, например какво всъщност е дървото, от което се правят живите кораби, както и какво всъщност е градината с каменните дракони от „Придворният убиец“. Естествено, финалът е отворен, а третата част, Ship of Destiny, престои да се появи на български, надявам се скоро. Аз обаче си продължавам четенето в оригинал.