Заглавие: Ship of Destiny
Автор: Робин Хоб
Издател: Bantam Spectra 2000
„Ship of Destiny“ (предполагам, преводът ще бъде нещо от типа на Съдбовният кораб) е чудесният завършек на „Сагата за Живите кораби“ и един от редките случаи в последната година, в които давам чист пет звезди в Goodreads. И това, поне според мен, е напълно заслужено – „Ship of Destiny“ е фантастичен завършек на трилогията, в повече от един смисъл. Всички досегашни нишки в предните две части в тази трета достигат до някакъв завършек и понякога даже заедно.
Сюжетно книгата продължава, както и втората, откъдето свърши предишната (при „Придворният убиец“ това не беше чак толкова видимо, но предвид, че и „Шутът и убиецът“ беше такъв случай, явно ще се окаже тенденция при Хоб – страховит build-up към голямата развръзка в последната част). Алтея, заедно с Брашен, Амбър и Йек плава на пуснатия отново на вода Парагон в опит да си върне обратно Вивачия. Без да си дава сметка обаче, че това може да е невъзможно, защото Вивачия всъщност не е недоволна от новия си живот под командването на Кенит и с Уинтроу на борда. Междувременно Малта и Рейн са затрупани на различни места в рухналия град на Праотците, но не и преди да са успели да пуснат на свобода последния жив дракон, Тинтаглия. А в силно пострадалия от Халкидските атаки Роника Вестрит се стреми да опази каквото е оцеляло от нейния свят, но е възприемана негативно от повечето други търговци, а някои директно я имат за предател; трябва и да се пребори с опитващата се да наложи собствения си авторитет Серила. И на всичкото това конфликтът между Бинград, Халкида и Джамайлия се разраства като пожар, а и Кенит, който е в доста добра стратегическа позиция между някои от тях, има какво да каже и направи по темата.
По-голямата част от тази трета книга се развива на корабите в открито море, и това е огромен плюс. Морската тематика рядко се засяга във фентъзито и самото й застъпване праща Живите кораби в съвсем друга сфера. Като добавим към това и интересната и добре поднесена на правилни порции история, нещата стават съвсем приятни. Към това имаме и факта, че усещането за мудност и раздутост от предната книга тук са съвсем притъпени и действието е много по-активно. А ако се върнем към най-силното умение на Хоб, а именно да развива по логичен, издържан и далеч не щадящ начин персонажите си, то отново е налице и работи с пълна сила, макар че промените в Малта, Уинтроу и сатрапът Косго може би отидоха твърде далеч. Което в никакъв случай не може да се каже за Алтея, Брашен или за голямото попадение в поредицата, Кенит. Поне за мен това е най-силният персонаж, най-разработеният и с изключително изпипана аргументация защо е това, което е. Да, разкриват се тайните на живите кораби, морските змии и връзките им с драконите и Праотците (в оригинал The Elderlings), но именно историята на Кенит, разкрита в този том, най-много ме хвана за гърлото. С оглед на трагичното му и пълно с насилие (основно върху него самият) минало дори начинът, по който постъпи с Алтея може да бъде обяснен. Не оправдан, просто обяснен. Както и желанията му да притежава жив кораб. Всъщност Хоб чрез него, а и не само, успява да провокира разсъждения на тема може ли да се избяга от миналото и дали последствията от него не достигат все някога. Както и за отношенията между хората и обстоятелствата могат ли да ги променят. И изненадващо за някои, но за мен най-важният жив кораб в историята не е Вивачия, въпреки че те я катализатор на случващото се, а Парагон. Защо така мисля, отговорите са в книгата. Иначе е прекален спойлер.
Въобще, много силен завършек на добра поредица, и с умерено отворен край, с който да събуди желание за още. А още има, събитията от „Шутът и убиецът“ са повлияни от тези тук, а някои от персонажите се появяват и там. Пак там подозренията относно самоличността на Амбър се потвърждават напълно, но дори и без това потвърждение в края на „Ship of Destiny“ е почти ясно коя е тя. Сега остава MBG Books да я пуснат и на български скоро, с надеждата този път преводът да е на ниво. И след това да се замислят дали да не издадат и Rain Wilds Chronicles, която пък серия запълва празнините между първите три серии и появяващате се в момента Fitz and the Fool, за която силно подозирам, че може и да е завършек на цялата история за Фиц и света на Праотците.