Вълшебният кораб

Заглавие: Вълшебният кораб / Ship of Magic
Автор: Робин Хоб
Издател: MBG Books 2015 / Bantam Spectra 1999

Преди близо 15 години ИК „Бард“ издадоха „Придворният убиец“ (The Farseer Trilogy) – първата трилогия на Робин Хоб в света на Праотците и с Фиц в главната роля. Осем години по-късно пак те пуснаха и трилогията продължение, „Шутът и убиецът“ (The Tawny Man). Това, което пропуснаха обаче, е написаната междувременно и ситуираща се пак между тях друга трилогия, The Liveship Traders, събитията от която оказват влияние върху тези от „Шутът и убиецът“. Сега MBG Books поправят този пропуск, точно в момента, в който Бард издават и третата серия за Фиц. „Вълшебният кораб“ (в оригинал Ship of Magic) е първата книга.

„Живите кораби“ (The Liveship Traders) се развива в същия свят, но на съвсем друго място и със съвсем други герои, като събитията и локациите от „Придворният убиец“ са съвсем бегло споменати – при все, че именно те са косвената причина за случващото се. На юг от Шестте херцогства се намира Бингтаун, някогашна колония на Джамайлия още по на юг. Бингтаун е средище на търговци, като гордостта на големите търговски фамилии са живите кораби – направени от вълшебно дърво (wizardwood), произхождащо от Rain Wilds, тези кораби са особени с това, че когато предтавител от трето поредно поколение на фамилията собственик приключи живота си на борда, корабът оживява и се сдобива със собствено съзнание и спомените на починалите на борда му членове на семейството. Само такива кораби могат да плават по течението на Дъждовната река и да достигнат богатствата там, а освен това с тях плаването и на юг е доста по-лесно, което обяснява защо са толкова ценени и защо въпреки огромната им цена бингтаунските търговци продължават да инвестират в тях. Дори и във тежки времена като тези, в които започва историята.

За разлика от „Придворният убиец“, където виждахме само през очите на Фиц, тук действието е от трето лице и главните герои са няколко, преобладаващо от фамилията Вестрит. Съдбините в привидно стабилното семейство тръгват рязко надолу с кончината на семейния патриарх, Ефрон Вестрит. В завещанието си, под влияние на съпругата си той оставя семейният жив кораб Вивачия на зет си Кайл Хейвън, съпруг на по-голямата му дъщеря, вместо на любимата си по-малка дъщеря Алтея, която на практика е израснала на борда на кораба и е привързана към него. Първата работа на Кайл разбира се е да „приземи“ Алтея, която по никакъв начин не приема това му решение и се заема с нелеката задача да си върне кораба, който смята, че й принадлежи по право. Заради нуждата от пряк наследник на борда Кайл е принуден да върне обратно най-големия си син си Уинтроу – изпратен като съвсем малък да се обучава за жрец и на практика съвсем отчужден от семейството си. Това е още едно решение на Кайл, взето без да се съобрази с обекта му, защото Уинтроу всъщност е отдаден на жреческото си призвание и животът на борда на кораб, било то и жив такъв, не го привличат въобще. А някъде сред островите на юг от Бингтаун, амбициозният пиратски капитан Кенит си е поставил за цел да стане крал на всички пирати, нароили се след войната на север, и е решил, че притежанието на жив кораб ще му помогне значително да постигне целите си.

„Вълшебният кораб“ има много достойнства, светът, който изгражда Хоб – също. Загадъчност има в изобилие, примесена с достатъчно познати елементи, за да изглежда хем чужда, хем привлекателна и наистина неизвестна. Какво да се разкрива в следващите части има много, какво да се случва също, както и да се намесват досега неучаствали страни, като например сатрапът, официален владетел на Джамайлия, който ще ми е много интересно дали наистина ще се окаже хедонистичния декадент, за какъвто оставя впечатление в тази първа част. Относно персонажите, за пореден път именно в този аспект е силата на книгите на Робин Хоб. Преди имахме само Фиц, но сега надникваме в повече глави, и резултатът е впечатляващ – всеки от персонажите има собствена индивидуалност и то силно изразена такава, а погледът отстрани действа доста отрезвяващо. За справка Алтея – твърдо самоуверена и убедена в правотата си, отстрани с поведението си дава вид на недорасла и разглезена родителска любимка. Е, животът ще й покаже къде греши. С Уинтроу е същата работа, колкото и да е уверен в правотата на изборите си, отстрани не е непременно така, и ще трябва да живее с последиците от въпросните избори. Може би само Кенит за момента е малко едностранен, тоест липсва страничен поглед върху него, но и това ще се промени. Както и подозирам, че тепърва ще научим още повече за него, но дори и в момента е интересен, макар и уж в ролята на лошия – но пък де такива злодеи по-често… Съвсем накратко, Робин Хоб успява, ама наистина успява, да създаде персонажи, които не оставят човек безразличен, и се развиват и променят пред очите му. Както се променя и отношението към тях, или поне към повечето. Примерно за Уинтроу трудно е на човек да не му стане жал в началото, но към края почва да си задава въпроси какви ги върши този. Или пък Кайл Хейвън – от самото начало ми беше неприятен с разбиранията, поведението и маниерите си и нулевото уважение към традициите на търговските фамилии, но въпреки това и той е човек, който цени и се грижи за семейството си по свой собствен начин (макар и доста кофти такъв), а към края даже леко ми дожаля за него. Но не много. Виж за пубертетските драми на Малта хич не съм склонен да съм снизходителен, но подозирам, че и на нея ще й се наложи да живее с последствията от решенията си, а като нищо и да добие и по-значително развитие. А за втори помощник Торг даже се зарадвах, когато му се случи случка, но тук вече отиваме към спойлери. Иначе и самата история е интересна, тепърва ще има какво да се разкрива, като например ролята на тия огромни морски змии…

Ако има нещо, което може да мине за недостатък, това е обемът и усещането за раздутост. Не мога да се отърва от усещането, че книгата е твърде многословна. Но това е типично за Хоб и всъщност работи и за охарактеризирането на персонажите, та се преглъща. Усещането за начало и отворен край също не е проблем, знае се, че това е първа част от трилогия, която за щастие е и завършена, а втората част също е вече преведена и издадена. Четенето предстои.

P.S. Необходимо е едно уточнение – аз всъщност четох книгата в оригинал. Българският превод никак не успя да ме спечели, а и като цяло този преводач и преди ми е правел доста противоречиво впечатление. На базата на това, реших да си спестя нервите и си прочетох „Вълшебният кораб“ в оригинал, както ще направя и с оставащите две, а също и с Rain Wilds четирилогията, която пък вече изобщо я няма на български. Таман докато излезе завършващата книга от третата трилогия за Фиц и Шута догодина, когато ще прочета и нея цялата. До колкото разбрах, да си чел останалите книги от този свят доста помагало за разбиране на цялостната картинка, защото отделните серии вече са силно преплетени.

This entry was posted in books, fantasy. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *