Заглавие: Вълшебният кораб / Ship of Magic
Автор: Робин Хоб
Издател: MBG Books 2015 / Bantam Spectra 1999
Преди близо 15 години ИК „Бард“ издадоха „Придворният убиец“ (The Farseer Trilogy) – първата трилогия на Робин Хоб в света на Праотците и с Фиц в главната роля. Осем години по-късно пак те пуснаха и трилогията продължение, „Шутът и убиецът“ (The Tawny Man). Това, което пропуснаха обаче, е написаната междувременно и ситуираща се пак между тях друга трилогия, The Liveship Traders, събитията от която оказват влияние върху тези от „Шутът и убиецът“. Сега MBG Books поправят този пропуск, точно в момента, в който Бард издават и третата серия за Фиц. „Вълшебният кораб“ (в оригинал Ship of Magic) е първата книга.
„Живите кораби“ (The Liveship Traders) се развива в същия свят, но на съвсем друго място и със съвсем други герои, като събитията и локациите от „Придворният убиец“ са съвсем бегло споменати – при все, че именно те са косвената причина за случващото се. На юг от Шестте херцогства се намира Бингтаун, някогашна колония на Джамайлия още по на юг. Бингтаун е средище на търговци, като гордостта на големите търговски фамилии са живите кораби – направени от вълшебно дърво (wizardwood), произхождащо от Rain Wilds, тези кораби са особени с това, че когато предтавител от трето поредно поколение на фамилията собственик приключи живота си на борда, корабът оживява и се сдобива със собствено съзнание и спомените на починалите на борда му членове на семейството. Само такива кораби могат да плават по течението на Дъждовната река и да достигнат богатствата там, а освен това с тях плаването и на юг е доста по-лесно, което обяснява защо са толкова ценени и защо въпреки огромната им цена бингтаунските търговци продължават да инвестират в тях. Дори и във тежки времена като тези, в които започва историята.
За разлика от „Придворният убиец“, където виждахме само през очите на Фиц, тук действието е от трето лице и главните герои са няколко, преобладаващо от фамилията Вестрит. Съдбините в привидно стабилното семейство тръгват рязко надолу с кончината на семейния патриарх, Ефрон Вестрит. В завещанието си, под влияние на съпругата си той оставя семейният жив кораб Вивачия на зет си Кайл Хейвън, съпруг на по-голямата му дъщеря, вместо на любимата си по-малка дъщеря Алтея, която на практика е израснала на борда на кораба и е привързана към него. Първата работа на Кайл разбира се е да „приземи“ Алтея, която по никакъв начин не приема това му решение и се заема с нелеката задача да си върне кораба, който смята, че й принадлежи по право. Заради нуждата от пряк наследник на борда Кайл е принуден да върне обратно най-големия си син си Уинтроу – изпратен като съвсем малък да се обучава за жрец и на практика съвсем отчужден от семейството си. Това е още едно решение на Кайл, взето без да се съобрази с обекта му, защото Уинтроу всъщност е отдаден на жреческото си призвание и животът на борда на кораб, било то и жив такъв, не го привличат въобще. А някъде сред островите на юг от Бингтаун, амбициозният пиратски капитан Кенит си е поставил за цел да стане крал на всички пирати, нароили се след войната на север, и е решил, че притежанието на жив кораб ще му помогне значително да постигне целите си.
„Вълшебният кораб“ има много достойнства, светът, който изгражда Хоб – също. Загадъчност има в изобилие, примесена с достатъчно познати елементи, за да изглежда хем чужда, хем привлекателна и наистина неизвестна. Какво да се разкрива в следващите части има много, какво да се случва също, както и да се намесват досега неучаствали страни, като например сатрапът, официален владетел на Джамайлия, който ще ми е много интересно дали наистина ще се окаже хедонистичния декадент, за какъвто оставя впечатление в тази първа част. Относно персонажите, за пореден път именно в този аспект е силата на книгите на Робин Хоб. Преди имахме само Фиц, но сега надникваме в повече глави, и резултатът е впечатляващ – всеки от персонажите има собствена индивидуалност и то силно изразена такава, а погледът отстрани действа доста отрезвяващо. За справка Алтея – твърдо самоуверена и убедена в правотата си, отстрани с поведението си дава вид на недорасла и разглезена родителска любимка. Е, животът ще й покаже къде греши. С Уинтроу е същата работа, колкото и да е уверен в правотата на изборите си, отстрани не е непременно така, и ще трябва да живее с последиците от въпросните избори. Може би само Кенит за момента е малко едностранен, тоест липсва страничен поглед върху него, но и това ще се промени. Както и подозирам, че тепърва ще научим още повече за него, но дори и в момента е интересен, макар и уж в ролята на лошия – но пък де такива злодеи по-често… Съвсем накратко, Робин Хоб успява, ама наистина успява, да създаде персонажи, които не оставят човек безразличен, и се развиват и променят пред очите му. Както се променя и отношението към тях, или поне към повечето. Примерно за Уинтроу трудно е на човек да не му стане жал в началото, но към края почва да си задава въпроси какви ги върши този. Или пък Кайл Хейвън – от самото начало ми беше неприятен с разбиранията, поведението и маниерите си и нулевото уважение към традициите на търговските фамилии, но въпреки това и той е човек, който цени и се грижи за семейството си по свой собствен начин (макар и доста кофти такъв), а към края даже леко ми дожаля за него. Но не много. Виж за пубертетските драми на Малта хич не съм склонен да съм снизходителен, но подозирам, че и на нея ще й се наложи да живее с последствията от решенията си, а като нищо и да добие и по-значително развитие. А за втори помощник Торг даже се зарадвах, когато му се случи случка, но тук вече отиваме към спойлери. Иначе и самата история е интересна, тепърва ще има какво да се разкрива, като например ролята на тия огромни морски змии…
Ако има нещо, което може да мине за недостатък, това е обемът и усещането за раздутост. Не мога да се отърва от усещането, че книгата е твърде многословна. Но това е типично за Хоб и всъщност работи и за охарактеризирането на персонажите, та се преглъща. Усещането за начало и отворен край също не е проблем, знае се, че това е първа част от трилогия, която за щастие е и завършена, а втората част също е вече преведена и издадена. Четенето предстои.
P.S. Необходимо е едно уточнение – аз всъщност четох книгата в оригинал. Българският превод никак не успя да ме спечели, а и като цяло този преводач и преди ми е правел доста противоречиво впечатление. На базата на това, реших да си спестя нервите и си прочетох „Вълшебният кораб“ в оригинал, както ще направя и с оставащите две, а също и с Rain Wilds четирилогията, която пък вече изобщо я няма на български. Таман докато излезе завършващата книга от третата трилогия за Фиц и Шута догодина, когато ще прочета и нея цялата. До колкото разбрах, да си чел останалите книги от този свят доста помагало за разбиране на цялостната картинка, защото отделните серии вече са силно преплетени.