Ами ако? България на три морета

Заглавие: Ами ако? България на три морета
Автор: Христо Раянов
Издател: Софтпрес 2016

Хумор, сатира и (полу)забава! Горе-долу така може да се опише „Ами ако? България на три морета“ на Христо Раянов. Защо е полу-то при забава? Защото на моменти не е смешно, а направо тъжно. А защо тъжно? Ами, подзаглавието е „Истини за българската народопсихология“, би трябвало да е ясно – на тази тема трудно може да има изцяло весел разговор.
Едно уточнение – имам склонността да завишавам рейтингите си в Goodreads. Не винаги, но се случва, и понякога в последствие съжалявам за което. Тук случаят е особен; през цялото време се колебаех, но накрая се убедих, че по-високият рейтинг е заслужен. Основно заради проникновенията в народопсихологията.
И така, Христо Раянов предлага няколко десетки хумористични интерпретации на класическия пост-азимовски въпрос „Ами ако?“ на тема българска история и не само. Не всички са съвсем сполучливи, но някои са откровени попадения. Като например „Ами ако България беше католическа държава“, „Ами ако социалните мрежи съществуваха от 680 година“, „Ами ако събитията от 9 септември не се бяха случвали“, „Ами ако друга държава ни беше освободила през 1878“, цялата серия „Ами ако Х беше българин“, и разбира се абсолютното попадение „Ами ако политическата коректност съществуваше в българската литература“ с уникалния си завършек. От частта за социалните мрежи е следният епичен цитат, който макар и не особено оригинален, е напълно верен – „Ако се чудите какво е интернет тролът, в никакъв случай не го бъркайте с митологичния трол. Едното е свадливо, грозно и зло същество, което няма никава цел в живота си освен да прави поразии на хората, никога не излиза на светло и разбира единствено и само от бой. А другото е скандинавско митологично същество“. Другият цитат, който силно ми допадна, е „В края на краищата един мечтател струва колкото двадесет скептика“. Имаше и други попадения, но тепърва си създавам навика да вадя цитати от прочетеното.
И като цяло, прочитът си струва – тук се присещам колко се колебах дали да си я взема. Не е трябвало. Забавно, много замислящо, а напълно възможно е и нещо ново да научи човек. Като например каква е историята с „Утрински весник“, която явно съм пропуснал навремето…

This entry was posted in books, Български, сатира, хумор. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *