Кървавата Шапчица

Заглавие: Кървавата Шапчица
Автор: Анджела Картър
Издател: Сиела 2014

„Кървавата Шапчица“ е сборник с истории, представляващи интригуващи преработки на класически приказки и не само. Използвам думата „преработки“ с доста уговорки, защото нито целите са били такива – по думите на Анджела Картър, цитирани ту-там – нито резултатът е обикновена пренаписана приказка. Всъщност анотацията на задната корица на книгата е достатъчно красноречива:

„Чели сте приказките „Червената шапчица”, „Котаракът в чизми”, „Синята брада”, усещали сте тръпката на закодираните в тях послания, чрез които хората са предавали на следващите поколения своите страхове, но и надежди.
Анджела Картър е оголила съдържащата се в тях есенция, оформила е нови повестования, подчинени все така на мрака, на насилието, на чувствеността, но и на смелостта и на нарушаването на догмите.
В „Кървавата шапчица” ще откриете не просто приказки за възрастни, а модерната митология на съвременния човек, който не е забравил колко страшни са горите и дебнещите в тях ужаси.“

И така, тук са десет текста с различна дължина, предаващи по различен начин дадена история, вариращи в диапазона от готика до лек хорър, винаги със замесен волеви и съзнателен женски персонаж и с невинаги прикрит фин еротичен елемент. Откриващият „Кървавата стая“ е най-дългият, даващ името на сборника (в оригинал е „The Bloody Chamber“) и представлява доста осъвременена и леко перверзна версия на „Синята брада“. „Ухажването на мистър Лайън“ и „Невестата на Тигъра“ са два доста различни варианта на „Красавицата и звярът“, първият осъвременен, а вторият със съвсем различна развръзка. „Котаракът в чизми“ е ясно на какво е вариант, само че освен най-обща прилика със сюжета на приказката всичко останало е с главата нагоре. „Горският цар“ явно има за оригинал същата история, вдъхновила и Гьоте, но финалът няма как да е същият. „Снежното дете“ е най-кратък, само две страници, най-странен и неясен и идея нямам на какво се базира. Също така не съм сигурен, че го разбрах. „Дамата от дома на любовта“ е типична готическа история с вампири в Трансилвания, но с ясното послание, че истинският ужас не е в самотните вампирски замъци, а в окопите на задаващата се Първа Световна война. „Върколакът“ и „В компанията на вълци“ са двата варианта на Червената Шапчица,и двата безкрайно различни един от друг, като първият има интересен скрит подтекст кой за какво е виновен, а вторият е в някаква степен по-близък до позната история и съдържа в себе си и още няколко върколашки мини истории. Освен това се оказа, че е екранизиран още през 1984та. „Алиса-Вълчица“ е вторият най-странен разказ, който също не мога да определя от какво е вдъхновен, има пак елементи от Червената Шапчица, но и от Алиса на Луис Карол, от истории за отгледани от вълци деца. И него не съм сигурен, че го разбрах.

„Кървавата Шапчица“ е публикуван още през 1979та като отделен сборник, а някои от историите са писани още преди това. Не мога да се отърва от усещането, че е послужил за силно вдъхновение на Нийл Геймън за неговите преработки на класически истории, но това е лично мое мнение, което не ми се занимава да търся и доказвам дали е вярно или не. Не съм убеден и до колко „Кървавата Шапчица“ е моята чаша чай, но със сигурност не съжалявам, че го прочетох. Може би пък наистина това да е есенцията в приказките, но не се наемам да го твърдя със сигурност. Все пак, цели научни клонове се занимават със същината на приказките, а аз не съм специалист в нито един от тях.

This entry was posted in books, разкази. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *