Златният дъжд

Заглавие: Златният дъжд
Автор: Владимир Сунгарски
Издател: Парадокс 2011

Най-приятната книжна изненада тази година ме споходи чак в самия й край, и то от български автор. Нямам никакъв спомен кога и откъде съм купувал „Златният дъжд“, но между купуването и прочитът сега определено е минало известно време. И все пак, моментните настроения понякога се отплащат, а решението да зачета „Златният дъжд“ беше плод на точно такова настроение.

„Златният дъжд“ не е роман. Това са три новели с различна дължина и обща нишка основните персонажи – Гай Фалкон, Крадецът на съкровища и бандата му, която от сбирщина крадци и неудачници се е издигнала до доста полезне група за специални поръчки на император Септимий Север и режимът му – и времевият отрязък, през който се развиват, 207 от н.е.. От въпросната банда изпъква най-вече романизираният гал Котрикс, който е основно лице в две от новелите и има съществено участие и в третата. Новелите са както стана дума, три. Първата, „Император Котрикс“, е под формата на симпозиум, т.е. сбирка на стари приятели (въпросната издигнала се банда плюс още видни личности), по време на която освен да пируват си разказват и истории – конкретно, тук разказът е на Котрикс за не дотам скромната роля, която е изиграл 14 години по-рано, при падането на Комод и последвалите преврати. Написана с идеята да е в духа на антично произведение, със съвсем малко още полиране би се получила чудесно, защото атмосферата е уловена чудесно. Втората, „Дните на Кибела“, е по-скоро детективска история, свързана с убийството на сенаторски син, случило се непосредствено след като последният е ограбил храма на Кибела на Палатинския хълм, и то точно преди празниците на богинята. Разбира се, нещата са доста по-различни от колкото изглежда в началото, а накрая се оказват и много по-дъблоки. Освен сносна интрига присъства и прилична демонстрация на тема колективна работа, тоест как където един не може да долови нещо, другият се сеща, стига да действат съгласувано. Третата, „Сирена“, е най-дългата и разнообразна от трите, бидейки по същество мини приключенски роман. Отново в центъра на събитията е Котрикс, забъркал се в конфликт с могъща и безскрупулна гилдия търговци, редовно злоупотребяващи с пазара на жито и римската данъчна система. Но този път има и личен момент, отвеждащ го от Антиохия в Египет.

Започнах настоящото писание с твърдението, че „Златният дъжд“ ми е най-приятната книжна изненада за тази година, и случаят наистина е такъв. Не съм очаквал, че ще попадна на толкова плътна и достоверна атмосфера, поне до колкото ги разбирам тия неща, не претендирам да съм експерт – но беше прекрасно написана, потапянето в онази епоха беше един път. Откъм фактология, т.е. реалността извън измислените персонажи, отново много неща бяха на високо ниво, включително присъствието на личности като Касий Дион и Клавдий Елиан. Въобще на ниво достоверност, атмосфера и фактология нивото е много високо и всъщност именно тези три фактора ми доставиха най-голямо удоволствие. Като прибавим и свежият хумор на места, четенето беше наистина приятно. Разбира се, имаше и един два по-проблематични момента, като например не особено оригиналните герои и фактът, че книгата само би спечелила от още една стилова редакция на чисто литературно ниво. Извън това обаче, удоволствието беше пълно.

Не мога да се отърва от усещането, че освен тези трите, съществуват и още истории за Гай Фалкон, Котрикс и останалите. Ако съм прав, с удоволствие бих ги прочел и тях, стига да бъдат издадени.

This entry was posted in books, history novel, Български, Древен Рим. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *