Соларис

Заглавие: Соларис
Автор: Станислав Лем
Издател: Народна Младеж 1988 (част от Станислав Лем Избрани съчинения том 1)

За човек, който винаги е бил почитател на фантастиката сигурно изглежда странно, че чак сега стигам до „Соларис“, една от безспорните класики в жанра. Основната причина за това, както може да се очаква, са проблеми с вкусовете – „Соларис“ е акцентирано философска фантастика, със съвсем минимално действие. Като по-малък, предпочитанията ми клоняха към по-действените фантастики, а в случая със „Соларис“ натежаваха и впечатленията от далеч не леката за гледане екранизация на Тарковски. Сега обаче, след като я прочетох, даже смятам, че е по-добре, че не съм я чел навремето. Досущ като при Стругацки, Станислав Лем е от авторите, които не винаги е възможно от първи път да разбере човек какво се опитват да му кажат, и силно подозирам, че нямаше да я грокна навремето. Всъщност и сега съм сигурен, че има какво да съм пропуснал.

Неопределено далечно бъдеще, загадъчната планета Соларис, покрита почти цялата от океан, който не е това, което изглежда. Крис Келвин, психолог, пристига на Соларис с цел да се присъедини към епика изследователи там, поканен от стария си колега Гибарян. Още с пристигането си обаче открива, че Гибарян се е самоубил буквално часове преди това, а останалите учени в станцията се държат меко казано странно. А необяснимо откъде, в станцията се появяват гости – проекции на спомени на хора, специални за всеки един от учените. В случая с Келвин, това е отдавна самоубилата се негова любима Харей, с чиято смърт той така и не се е примирил и за която все още изпитва вина. Но каква е целта на гостите – и дали океанът, този безкраен и необясним разум се опитва да установи контакт с хората? И ако да, защо, какво има да каже?

„Соларис“ е сложен и многопластов роман. За това говорят и темите, които засяга – привидно в основата е контактът с чуждия разум, особено с наистина различния такъв. Защото Лем е успял да постигне наистина впечатляващо усещане за различност на извънземния разум, много рядко срещано и като описание, и като поведение, и като проявления, тоест формите, които океанът създава. Редом с нея обаче за застъпени също така и комуникацията между хората, себепознаването и отношението и към себе си, и към другите. Засегнати са множество въпроси, почти винаги без отговор и даващи безкрайно поле за размишления. И редом с това личната драма на Келвин допълва темите за размисъл. Много въпроси са зададени в текста, твърде малко от тях получават отговор, ако изобщо.

Това, което на мен лично ми допадна, беше успешно постигнатото усещане за неопределимо бъдеще и безвремие. И преди мисля, че съм споменавал колко харесвам въпросното, в „Соларис“ то е по-скоро успешно, с едно единствено нещо, което го нарушава, за него след малко. Също така ми допадна и изпипаната камерна атмосфера, на моменти клаустрофобична, в ограниченото пространство на станцията, където се развива изцяло действието; чак в края Келвин напуска станцията и излита над самата планета.

И все пак, колкото и сериозна книга да е „Соларис“, не мисля, че е възможно да допадне на всеки. Книгата е силно философска и психологически богата, тоест не е най-лекото четиво на света, и е важно човек да подходи с правилната нагласа – тоест, който търси действие, екшън и баталии няма да ги намери тук. Действието не е основната движеща сила на „Соларис“, а дългите цели страници пасажи със създадената от Лем измислена наука соларистика, колкото и да са интересни, са изцяло въпрос на вкус и на моменти натежават. По-горе споменах и за детайл, който разваля усещането за безвремие и това е неизбежният проблем с напредъка на технологиите, все пак книгата е писана преди повече от 50 години. За щастие въпросните са в само фон и не пречат на възприятието. Присъства и типичният за преводите от периода преди десети изказ в превода, но за издание от 1988ма е неизбежно.

В заключение, както се оказа, няма късен момент за четене на „Соларис“, има грешни настройки. За ценителите на научните и идейните елементи във фантастиката, книгата е задължителна.

This entry was posted in books, sci-fi. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *