Брат Берсеркер

Заглавие: Брат Берсеркер
Автор: Фред Саберхаген
Издател: Офир 1994

Някак си и до днес съм съхранил спомена, който имам от изданията на издателство „Офир“. Въпросният е изцяло положителен и сантиментален, и до голяма степен обвързан с красивите корици на книгите от поредицата на издателството „Библиотека „Фантастика““, които както се оказа в последствие не винаги имат много общо с действителното съдържание. „Брат Берсеркер“, номер 2 от поредицата на „Офир“, е точно такава книга; навремето в ранна тийнейджърска възраст бях силно впечатлен от корицата й, която, разбира се, се оказа отново доста далеч от действителния текст зад нея. Това, разбира се, беше очаквано още от преди да я захвана за първи път сега, толкова години по-късно, но се оказа, че ме очакват още две изненади, и двете дължащи се на факта, че не бях проучил нищо за нея преди да я зачета. Първата беше, че „Брат Берсеркер“ се оказа хронологично втора от поредицата за берсеркерите, но издадена у нас първа – издадената под №7 от същата поредица „Машина-убиец“ е хронологично предхождаща. Втората изненада беше, че конфликтът между берсеркерите и хората се развиваше чрез… пътувания във времето.

Съмвявам се в наши дни някой да не знае какво е берсеркер, но все пак – берсеркерите са полулегендарни воини от скандинавската митология и саги, които по време на битка стигат до неизмеримо състояние на бойно опиянение, граничещо с лудост. Тук обаче с това име се назовават извънземни машини, създадени неизвестно кога, неизвестно от кого и неизвестно откъде, с чисто военни цели и програмирани да унищожават всякакви форми на живот където и когато го срещнат, за което са снабдени със завидна огнева мощ. Като добавим към горното и изключително високият им изкуствен интелект и възможностите им да се самовъзпроизвеждат, картинката става изключително неприятна за жертвите им. В случая жертвите са населението на планетата Сиргол, край която се наблюдава интересна аномалия, даваща възможност за пътуване назад във времето – и умишлено, и неволно, ако човек не внимава. Първият човешки колонизаторски кораб, приближил Сиргол, нямал никаква представа за въпросната аномалия и в следствие на това се озовал 20000 години назад в миналото, а екипажът му останал без никакъв спомен откъде е дошъл и за каквото и да било друго – още една особеност, свързана с пътуването във времето, отразяваща се на реципрочно изоставане на паметта. В следствие на което въпросният екипаж се видял принуден да възпроизведе човешката еволюция и история по начин, практически аналогичен на земния и да преоткрие цивилизацията до ниво някъде към земния 20 век, когато най-сетне пристигнал следващият кораб, 10 нормални години след първия. Въпросният успял да кацне успешно, а екипажът му да разбере какво се е случило и да донесе предупреждение за берсеркерската заплаха. Която неминуемо дошла, и то в ужасяващи размери и последствия. Една година след катастрофата, оцелелите хора са принудени да водят война едновременно на три нива назад в миналото, с цел да успеят да предпазят цивилизацията си от открилите аномалията берсеркери, които се опитват да премахнат няколко възлови в миналото фигури и по този начин да променят бъдещето и съответно войната. Дерън Одегард е един от екипа за борба в миналото, чиито роля и участие непрекъснато се увеличават и добиват централно значение за успеха на хората…

Впоследствие се оказа, че „Брат Берсеркер“ всъщност се състои от три отделно написани разказа, впоследствие обединени в общ наратив. Всеки от тях обхваща един от времевите отрязъци, аналогични на земните, където се води битката – в праисторията, ранно средновековие, подобно на преселението на народите с фентъзи елементи, и в Ренесанса с някакъв местен аналог на Галилей. Историите са леки за четене, не особено натоварващи, и по мое мнение подхождащи не съвсем внимателно към елементите на намеса в миналото – сякаш повече ми допада начина, в който въпросните бяха реализирани в поредицата „Завръщане в бъдещето“. Тук сякаш остава впечатление за недоизпипана намеса. Освен това героите са по-скоро скицирани, а светът в миналото прекалено много прилича на земния. Иначе е типична фантастика от старата школа, с леко претупан финал и все пак достатъчно интригуващи въпроси, за да подбудят интерес към другите книги от серията. Като си ги издиря, ще се заема и с тях. И все пак, може би трябваше да ги прочета навремето…

This entry was posted in books, sci-fi. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *