Сделката на капитан Ворпатрил

Заглавие: Сделката на капитан Ворпатрил
Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издател: Бард, 2012

Анотация от издателството: “Капитан Иван Ворпатрил харесва своя сравнително скучен ергенски живот като адютант на бараярски адмирал. Иван е братовчед на имперския ревизор Майлс Воркосиган и е на едно от челните места в списъка с евентуални кандидати за императорския трон. За щастие появата на нови наследници му е спестила поне това главоболие и той си живее живота на Комар, далече от подводните течения на бараярската дворцова политика. Но когато стар приятел от разузнаването го моли да защити привлекателна млада жена от ударите на престъпен синдикат, кавалерската природа на Иван взема връх. По всичко личи, че опасността и приключенията отново са намерили капитан Ворпатрил…”

Този път направо копирах издателската анотация, защото се затрудних да измисля своя без спойлери в нея. Странно е, но сякаш ми липсва и вдъхновение за подробно ревю, на фона на факта, че книгата ми хареса и я изчетох буквално за два дни. Изглежда този път ще съм максимално кратък. Това е последният написан до момента Воркосигански представител, като за първи път от “Бараяр” Майлс не е главен герой (при все, че се мярка за малко, както и почти всички останали бараярски персонажи). Централният персонаж, както е видно и от заглавието, този път е братовчедът Иван Ворпатрил – не, не е идиот, като този път и авторката се е заела да го докаже (успешно). За щастие, освен любовно-семейните драми, отново има интригуваща история, с намесени джаксънианци, сетаганданци и прочие образи, някои от които са доволно интересни предвид историята си. От заигравките с миналото на света книгата само печели. Някои други дреболии, които ми харесаха, просто изброени:

– Змийската класификация на Иван на тема служебни приоритети.
– Обяснението на Дъв Галени на тема история и въпросът “Какво са си мислели онези хора?”.
– Веселяшкият, лековат и пълен с хумор стил, в който е написана книгата.

Като цяло приятна, неангажираща книга. С което опитът ми за приобщаване към фенклуба на Воркосиганската поредица може да се счита за приключен (остана само “Криожега”, която ще я чета когато успея да я намеря. Определено прочетеното си струваше.

This entry was posted in books, sci-fi, воркосиган. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *