Дипломатически Имунитет, Лоис Макмастър Бюджолд

Заглавие: Дипломатически Имунитет
Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издател: Бард, 2003

Нещо се е закучило на станция Граф в намиращия се встрани от основните галактически артерии Квадикосмос. Голяма комарска търговска флотилия е задържана там, а придружаващият я бараярски военен конвой е успял да забърка и солиден инцидент, завършил с кръв. А за капак, недалеч от там се забелязва и засилена Сетаганданска активност… За да оправи кашата, бараярският император Грегор е принуден да изпрати Майлс Воркосига, прекъсвайки медения му месец (от което последният уж е силно недоволен, ама не точно). На станция Граф Майлс се сблъсква с няколко стари познайника, сериозна дипломатическа криза, типичните бараярски антимутантски предразсъдъци и нещо, което започва като криминално разследване, но се оказва много по-дълбоко и опасно от очакваното.

Кампанията ми за скоростен прочит на де що има издавано воркосиганско на български наближава края си… всъщност почти го достигна, защото прочетох книгата миналата седмица, но ме мързеше да пиша. Междувременно привърших и “Сделката на капитан Ворпатрил”, и за щастие, тенденцията от “Цивилна кампания” поредицата да се превръща в нещо като любовна история в бъдещето и в двете не е основната движеща сила. Това особено важи за “Дипломатически имунитет”, където освен в епилога, останалата книга е посветена на въпросното разследване, което за щастие е описано напълно качествено и интригуващо.

“Дипломатически имунитет” отбелязва и нова поява на създадените с генно инженерство четириръки квади, след доста дълга пауза (от разказа “Лабиринт”, писан през 1989та), и чрез нея най-сетне става ясно защо “Без Гравитация” е част от цикъла – всъщност една-две сцени трудно биха били разбрани без да сте чели въпросната. За моя приятна изненада другата книга, с която ДИ може да бъде пряко свързана, е “Сетаганда” – приятна, заради сетаганданското присъствие в ДИ, което аз лично не очаквах, а описанието на техния свят ме впечатли от първия момент, в който се сблъсках с него. Освен това не мога да се отърва от усещането, че и концепцията за самата империя сякаш доста се е развила (и/или променила) от първите книги насам и сякаш, при все, че остава основен противник на Бараяр, вече не е ултимативното зло в бараярската вселена.

Като цяло, “Дипломатически имунитет” наистина ми хареса, като си запазвам известни резерви към захаросания финал. Единственото, което наистина ми се стори неизкусурено, беше началото, което стоеше някак претупано – един кратък брифинг, възлагащ мисията в първа глава, и бегом! Може би това се дължи на липсващия пролог, който е бил написан, но отпаднал при редакцията на романа. Ако на някой му е любопитно, прологът е наличен тук.

This entry was posted in books, sci-fi, воркосиган. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *