Последният еднорог

Заглавие: Последният еднорог
Автор: Питър С. Бийгъл
Издател: Фондация „Буквите“/Човешката библиотека 2006

С „Последният еднорог“, колкото и безумно да звучи, си имаме „история“, един вид – не малка част, всъщност основната от която се дължи на някои особености на характера и светоусещането ми навремето, когато я четох за първи път. Което по никакъв начин не беше честно спрямо качествата на книгата, затова беше въпрос на време да се стигне до нов прочит. Не претендирам, че съм кой знае колко помъдрял за последните няколко години, тоест от времето, когато я четох за първи път, но този път мисля, че уцелих момент да съм в по-подходящо състояние да духа и да подходя по-открито. И се радвам, че успях.

Няма да навлизам в подробности за сюжета – „Последният еднорог“ сравнително кратка книга, и рискът да наспойля нещата е голям, а и освен това въпросният започва очаквано предвид заглавието: Еднорогата дочува, че е единственият оцелял еднорог в света, и тръгва да търси останалите еднорози. По пътя се сблъсква с неочаквани премеждия и намира изненадващи спътници, всеки със своите съкровени копнежи. Повече наистина би било спойлер, а и на български има достатъчно места в нета, където сюжетът е разказан по-подробно – макар че според мен е най-добре директно да се прочете самата книга.

Моят първи сблъсък с намек за съществуването на „Последният еднорог“ всъщност беше през 1993, ако не бъркам, и то с реклама – в ето това издание на „Силмарилион“, с което се сдобих тогава и което пазя и до днес, на последните страници имаше съвсем кратка реклама, че същото издателство издава и Еднорога. По същото време някъде, в една от доста популярните пиратски компилации с рок балади, попаднах и на песен със същото заглавие, на групата America, която след това така и не потърсих повече. Съвпадението ме заинтригува, но очевидно не достатъчно за да се заинтересувам – странна липса на интерес наистина, в някаква степен дължаща се и на липсата ми на увереност да чета на английски на тогавашната ранна тийнейджърска възраст; но пък доста се промених от тогава като мислене. Доста по-късно разбрах, че песента е към анимационната екранизация на книгата (която екранизация и до днес не съм гледал), но чак с българското издание през 2006та най-накрая се запознах и със самия текст.

Ще срещнете мнения, че книгата е ориентирана основно за деца, но аз си запазвам известни резерви по въпроса и далеч не мисля, че изцяло детска. Най-малкото защото е написана в дълбочина, на няколко нива с редица подтекстове, които надали едно дете би разбрало. Всъщност и аз не претендирам да съм усетил всичките, явно с всеки прочит се откриват нови – но какви, всеки трябва да открие за себе си. Не се наемам да коментирам стила – със сигурност е богат и специфичен, но аз не се възприемам като компетентен достатъчно, за да се произнеса. Със сигурност „Последният еднорог“ като цялостно излъчване е доста позитивна и на места с приятен хумор – и същевременно с това е носител и на някаква специфична меланхолия, за щастие от приятния и ненатоварващ тип; сплавта между двете е невероятна. Сред другите детайли, които ми допаднаха, са разнообразните влияния, които се долавят вплетени в текста – Робин Худ и веселата му дружина, редица гръцки, северни и келтски митологични елементи, както и класически приказки (примерно покрай Червения бик веднага се присетих за „Черният бик от Норуей“, която се оказа, че имала и червен вариант). Пространствено и времево книгата е напълно неопределима за мен, трудно ми е да я поставя в какъвто и да било исторически/митологичен контекст, но това всъщност е хубаво, защото запазва загадъчния елемент.

Би трябвало от изписаното горе да е станало ясно, че съм всъщност изцяло положително настроен след втория прочит – не ми се търсят негативи, честно казано, сигурно бих намерил, но след като не са ми се набили на око тоя път, значи няма наистина сериозни такива – и затова може би е учудващо, че оставих четири, а не пет звезди в Goodreads? Основната причина е късната възраст, на която я оценявам, сега далеч не ми повлия по начина, по който би го направила преди. Все пак трябваше по-рано да я прочета… И със сигурност ще я прочета на дъщеря ми скоро, може би все пак след „Хобит“.
И за финал, как може да бъде намерена „Последният еднорог“? Хартиеното издание от 2006та мисля, е изчерпано, но съвсем скоро ще има ново. Иначе в електронен формат може да бъде поръчана от следния линк – пак там има и информация за предстоящото ново издание.

This entry was posted in books, fantasy, детски. Bookmark the permalink.

One Response to Последният еднорог

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *