Август

Заглавие: Август
Автор: Джон Уилямс
Издател: Лабиринт 2014

Периодът, обхващащ последните години на Римската република и началото на Римската империя е един от най-експлоатираните в изкуството – в литературата, в киното, телевизията. За това, за да може творба, развиваща се в този период, да е успешна, тя трябва или да казва нещо ново, или да е направена по нетипичен и интригуващ начин. „Август“ на досега непознатия ми Джон Уилямс отговаря най-вече на втория критерий и в по-малка степен на първия.

Горният абзац и заглавието мисля, че са достатъчно красноречиви за сюжета – това е романизирана история на първия римски император, Гай Юлий Цезар Октавиан Август, обхващаща целия му живот от момента, в който става наследник на Цезар до смъртта му като първи император. Въпросната история може да бъде прочетена във всяка енциклопедия, така че кое е особеното тук? Това е начинът, по който е реализиран романът, а именно абсолютно всичкият текст е под формата или на писма между реално персонажите, до един реално съществували, или като фрагменти от дневници и спомени на още няколко, като от всичките двама-трима максимум да са измислени от автора. Писмата, разбира се, са измислени, но авторът се е опитал да ги предаде сравнително близо до начина, по който са звучали писмата през първи век преди новата ера. Сред персонажите, от чиито дневници или кореспонденция се води действието, са Меценат, Агрипа, дъщерята на Август Юлия, Марк Антоний, Вергилий, Хораций и още редица други имена от епохата, било то военни, политици или хора на изкуството, като голямото изключение е самият Август – неговият вътрешен глас се чува едва в третата, финална част.

Споменавайки части – „Август“ наистина е разделена на три основни части, плюс пролог и епилог. Първата част обхваща периода до края на гражданските войни и окончателния триумф на Гай Октавий, още преди да бъде удостоен с титлата Август и да я приеме за име (малко встрани, Гай Октавий е рожденото име на Август, след осиновяването от Цезар той приема неговото име, но никога не използва официално Октавиан, както би следвало да се назовава според именните традиции в древния Рим при осиновяване; голямото използване на Октавиан е съвременно, с цел по-малко объркване). Тази първа част е с по-военно политически фокус, което е нормално. Втората част се развива по време на управлението на Август и приключваща около 4 година след новата ера, и в нея акцентът се прехвърля и върху Юлия, единствената дъщеря на Август, и силно противоречивата й натура и поведение. Фокусът тук е по-скоро върху семейството и личният живот на персонажите, а не върху политиката, като представянето на Юлия е доста нетипично в сравнение с официалната й история. В третата и финална част, както стана дума, най-накрая чуваме мислите и на самия Август, отново под формата на дълго писмо. Тази част е под формата на равносметка на вече болният и виждащ края си престарял император, който размишлява за отминалите си дни, опита си да пребори упадъка Рим и населението му и усещането, че не е успял. Това е една силно меланхолична, камерна и по-скоро нерадостна завършваща кода на разказа за може би най-могъщият човек на своето време. Самият финал е под формата на още едно писмо, 40 години по-късно, което освен, че завършва живота на императора, поставя и леко ироничен завършек на една всъщност доста хубава книга.

И да завърша, „Август“ наистина е хубава книга, добре написана и добре преведена. Интересуващите се от периода няма причини да се колебаят, а останалите даже има какво да научат – на ниво историческа достоверност основните факти са потвърдените такива.

This entry was posted in books, history novel, античност, Древен Рим. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *