The Well of the Unicorn

Заглавие: The Well of the Unicorn
Автор: Fletcher Pratt
Издател: Gollancz 2001 (първа публикация 1948)

През цялото време оценката ми варираше между 2/5 и 3/5 (по критериите на Goodreads), но накрая реших, че няма да съм снизходителен. Особено към книга, която в немалка степен се измъчих да дочета в рамките на цели два месеца, и която освен това се води за класика в жанра си. И особено след силно разочароващият финал. Ами да, този път нещо не се получи и съм по-скоро разочарован, при все, че имаше и добри идеи.

Честно казано, нямам вдъхновение за обемни текстове, а от друга страна не ми се иска и да се оливам с негативизъм, за това ще гледам да съм максимално кратък. „Кладенецът на Еднорога“ е публикувана за първи път през 1948ма и днес се възприема като класика във фентъзито и редовно присъства в списъци с най-доброто в жанра, поне в западния свят (това до колкото попроучих, но не се престарах особено с последното, та може и да греша). На български до колкото знам не е превеждана, поне засега, но и не вярвам да се случи. Сюжетно не е особено оригинална, особено в наши дни, но от друга страна когато е публикувана този тих сюжети още не са били експлоатирани до степен като днес. Имаме младеж – Airar Alvarson – който остава безимотен заради неплатени данъци (но не и сирак, както в маса други книги!) и поема на път в търсене на препитание. Но по съвет на ментора си в магическите умения (каквито той има твърде ограничени, но и на които не се доверява особено, както се оказва, с основание), загадъчен чародей, Airar става приносител на поръчение да се свърже с определени хора в близкия голям пристанищен град. Това пък го въвлича в заговор, насочен срещу властващите в района графове, който обаче се проваля. И Airar се озовава на дългия и тежък път на себеизграждане и доказване, който в крайна сметка го извежда до водеща роля и до издигането му на способен военачалник и лидер.

Ако трябва да съм обективен, трябва да кажа, че всъщност „Кладенецът на Еднорога“ има достойнства, като те са най-вече в идеите – лесният път е подвеждащ и несигурен, добрите резултати идват бавно. Също така и в постоянно съмнение, което гложди Airar постоянно и го заставя непрекъснато да си задава въпроси кое е правилно и кое не, както и да поставя под съмнение както враговете, така и съперниците. Смисълът на иначе претупаният и отворен финал също не е за подценяване. А според уикипедия самият сюжет и свят са силно вдъхновени от средновековна Дания през 14 век.

Всичко гореизброено обаче е предадено по тромав, тежък и неравномерен начин, като солиден процент от текста се състои в безкрайни приказки и разговори, както и немалко вътрешни размисли на Airar, който е единственият персонаж през чиито очи се предава действието. Да, стилът е тежък, пълен с жаргонни и диалектни изрази и привидно архаични изкази, не само в пряката реч, ами и в останалата част. Чете се трудно, и ако човек не е в настроение съвсем спокойно може да се нервира от стила и изказа, както и от разпръснатото и често претупано действие, което както вече стана дума, не е в основата и на моменти се губи сред разговори и размисли. Освен това немалка част се случва зад кадър и е само споменато с изречение или две. Хумор няма – това не е непременно минус в повечето случаи, тук само добавя към тегавото повествование, персонажите са само скицирани. Финалът, както стана дума, е сякаш претупан – в рамките на две-три всичко сякаш се замита и приключва, а на това отгоре усещането за отвореност е безкрайно натрапчиво. Всичкото това направи четенето, поне за мен, по-скоро изпитание, или просто не уцелих момента за точно това четиво. Когато хвана нещо от точно този жанр, далеч не го правя с идеята да се натоварвам допълнително, а „Кладенецът на Еднорога“ на моменти постигаше точно това. По принцип имам симпатия към старата школа и класиките, но с някои просто не успяваме да се спогодим. „Кладенецът на Еднорога“ е точно от този тип. Жалко.

This entry was posted in books, fantasy, old school. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *