Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Заглавие: Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
Автор: Ярослав Хашек
Издател: ИК Христо Ботев 1994

Надали има някой, който да не е поне чувал за Швейк, затова мисля да си спестя увертюрите и направо да излея каквото ми дойде на ум и каквото още помня, докато си препрочитах „Приключенията на добрия войник Швейк…“ през последният месец и нещо. А до този препрочит се стигна покрай малко неочакваното ми посещение в Прага към края на ноември и желанието спомените от впечатленията там да продължат малко повече.

Съвсем накратко, „Приключенията на добрия войник Швейк…“ е написана между 1920 и 1922ра и Голямата война от заглавието е Първата световна война. Преждевременната кончина на Ярослав Хашек я оставя, уви, недовършена, и при това на етап, в който при близо 900 страници текст още не се е случило нито едно сражение! Привидно странно на пръв поглед за книга на тема война, но напълно обяснимо с оглед на основния фокус, а именно направо абсурдните ситуации, следствие от войната, описани с много хумор, на моменти също абсурден, и с жестока и уви, напълно заслужена сатира. И без политически отенък, за щастие!

Голяма част от хумора и абсурда са вдъхновени или направо „заети“ от реалността. Самият Швейк, например, е вдъхновен от човек, когото Хашек е познавал лично по време на собственото си участие във войната, от въпросният е зает неспирният запас с истории, с които Швейк успява нееднократно да заблуди, обърка, осмее или завоалира или не да обиди висшестоящите си. Част от деянията на Швейк са пряко вдъхновение от действията на самия Хашек, но персонажът, който е най-пряко отражение на автора е фелдфебел-школника Марек. Говорейки за персонажи, сред страниците шестват всевъзможни чешити и уникати, някои от които са направо нереални – например фелдкуратът (военен свещеник) Ото Кац, покръстен евреин, за когото свещеничеството е успешна сделка и който е прецедент да бъде видян трезвен, дори и на служба; поручик Лукаш, който е един от малкото сравнително нормални типажи, с единствен видим порок, че си пада женкар – той впрочем е най-дълготрайният пряк началник на Швейк и най-честа жертва на на „подвизите“ на последния; подпоручик Дуб, консервативен монархист и откровен идиот, в истинския смисъл, може би директен антипод на Швейк; фелдфебел-школник Биглер, може би най-начетеният и теоритично подготвен военен, който обаче ударно страда заради което. Също и гореспоменатият Марек, готвачът Юрайда, окултист в цивилният живот, постоянно гладният Балоун и една купчина гротескни до карикатурност австрийски офицери… Начело разбира се е Йозеф Швейк, добродушен, вечно усмихнат, наивен (или може би тъкмо напротив), пълен с всевъзможни истории, разказвани под път и над път. Официално освидетелстван за идиотизъм, до края на книгата така и не става ясно дали Швейк наистина е добродушен идиот, или е най-гениалният манипулатор, стъпвал някога в армията на Негово Имперско Величество Франц Йосиф Втори… Тази дилема до края така и не получава категорична яснота. А споменавайки австрийската армия, на фона на случващото се в нея на страниците на книгата – а именно, безобразна корупция, повсеместна злоупотреба с какво ли не, невъобразим хаос във всяко отношение, никаква организация, нисък морал и хаотично или направо липсващо снабдяване – то никак не е учудващо, че в крайна сметка губи войната. Отношението към самата австрийска монархия също не е особено ласкаво, по-скоро са представени от към осмиващата ги страна, но пък църквата го отнася още по-лошо и от монархията. На този фон е странно, че към Германската империя такова отношение няма, колкото и рядко да се спомева.
Жалко, че Хашек не доживява да ни покаже какво е положението в руската армия и държава, както е било запланувано да продължи историята на Швейк; но смъртта покосява Ярослав Хашек преди да успее да довърши четвърта част от планираните шест. След смъртта му Карел Ванек довършва историята на добрия войник Швейк в „Швейк в руски плен“, но него още не съм го прочел.

Преди години, в тийнейджърска възраст, „Приключенията на добрия войник Швейк…“ ми се опряха и тогава не успях да ги довърша. Този път успях, но четенето продължи по-дълго от очакваното, но по напълно различни причини. Работата е там, че „Швейк“ твърдо не смятам, че е книга за деца или тийнейджъри, тъй като не биха разбрали голяма част от случващото се в нея, от хумора или защо конкретно нещо е смешно, а не друго, както и трудно биха вникнали в цялостната обстановка. Нужно е човек да е прочел или преживял доста, за да успее да разбере какво и как. На възрастта, на която съм в момента, ми беше чувствително по-ясно от преди, но пък повтаряемостта на моменти идва в повече, което доведе до забавянето. Какво имам предвид ли? Ами, повечето диалози с участието на Швейк минават в следната схема: 1) някой повдига въпрос/обвинение/заплаха, 2) Швейк отговаря нещо, вариращо от вярно, но абсурдно обяснено, до просто абсурдно или невероятно, и 3) веднага се отприщва да разказва някаква история, отново варираща като охарактеризиране, но понякога твърде дълга (впрочем това не рядко му спасява и кожата, де, така че е оправдано, ама ако човек се случи да забележи схемата идва в повече). Другото, което изобилства в текста, са безкрайните пиянства (на трезвениците не се гледа с добро око, а и като цяло ги няма), които в редица случаи прерастват в бой. И да, постоянно се мисли и говори за ядене – Балоун може да е най-лакомият от всичките, но и другите персонажи хич не си поплюват като стане дума за храна.

За финал – в България „Приключенията на добрия войник Швейк…“ е издавана нееднократно, и дори и в момента е лесно откриваема покрай изданията на „Труд“. На базата на това, което ми попадна в ръцете наскоро от 2007ма, бих препоръчал него – освен пълният текст и илюстрациите (черно бели), в него са включени и няколкото разказа, писани преди 1921ва, с герой Швейк. С изключение на един, всичките се развиват преди войната, а във всичките образът на Швейк не е завършеният образ от романа, тъй като липсва неизчерпаемият запас истории от романа. Изключението от предното изречение пък е разказът, на който се базира продължението в руски плен. Моето издание в две книжни тела от 1994та понастоящем е трудно откриваемо, но пък притежава предимството илюстрациите на Йозеф Лада да са цветни. А въпросните илюстрации са тема на съвсем отделен разговор, превръщайки се и до ден днешен в еталон как да бъде изобразяван Швейк.

This entry was posted in books, history, сатира, хумор. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *